Нашият пазар е по-консервативен, така че оставаме свързани с Европа и света, но имаме потенциала да ограничим щетите от него
– Повече от прекрасни резултати за българската икономика до момента и изведнъж – прогнози за рецесия. Вярно, за световната икономика, но застрашени ли сме и ние и ако да, кога да го очакваме?
– Подобно развитие не е толкова изненадващо. Минахме през подобен период през 2007/2008 г. Тогава имахме много високи нива на растеж, рекордни инвестиции, бюджетен излишък и ниски нива на дълг, високи социални плащания. Но тогава световната икономика изпадна в рецесия. Бяхме засегнати доста силно през 2009 г. Така че дори тогава бързо преминахме от период на висок растеж, строителен бум или жилищен балон в рецесия и загуба на работни места. Не е съвсем изненадващо.
– Сега ситуацията не е ли различна и с какво?
– Разбира се, че е. Проблемът е високата инфлация. Също така се внася до голяма степен отвън. Поддържа се и отвътре – с ръст на доходите. Освен това икономиката ни е в добро състояние, в много по-добро състояние от 2008 г. Нашата индустрия е с по-висока добавена стойност, много повече хора работят в такива сектори в сравнение със строителството, което помним, че беше най-силно засегнато в тогавашната криза. Кредитът, който се влива в строителството, е най-вече наш, български, от спестяванията на хората. Докато, помним тогава, имаше огромен привлечен ресурс, финансиран през банките. Подобно е, че кризата идва отвън и неминуемо ще ни засегне. И няма как да не дойде, тъй като всичко е много обвързано с Европа и света. Така че основният въпрос е колко дълбоко ще бъде и колко дълго ще продължи. Като основният въпрос е дали има бягство от инфлацията без рецесия.
– Преди година много прогнози предвиждаха силна, но краткотрайна инфлация. Сега май се завъртяха – дълго време ще е тук. Вашите очаквания?
– Вече не можем да говорим за краткосрочна инфлация, тя се задържа много повече от първите оптимистични прогнози. Той вече беше отпаднал в средата на 2021 г., когато вървеше стабилно нагоре. И не само в Централна и Източна Европа, но и в Западна Европа, включително Германия, в страни, които не са виждали такива стойности от десетилетия.
Войната допълнително подпомогна тези процеси и до известна степен ги задълбочи. Големият въпрос сега е как да излезем от тази инфлация, без да изпаднем в рецесия. Защото лекарството срещу инфлацията е повишаване на лихвите, ограничаване на кредитирането, което естествено води до рецесия, т.е. блокиране на активността. Две поредни тримесечия на отрицателен растеж е много вероятно да се случи, въпросът е колко дълбок ще бъде той, колко време ще продължи и колко време ще ни отнеме да излезем от него.
– А какви са отговорите на тези въпроси – колко дълго и дълбоко ще бъде?
– Тук дебатът сега ще се фокусира върху фундаменталното здраве на Европа. И най-вече до нивото на задлъжнялост. Има държави с много високи нива на дълг. За тях е много важно как ще се вдигнат лихвите, как ще им се отрази. Какво се случва например с дълга на Италия? В България сме много добре подготвени, защото имаме ниска задлъжнялост. Поради ниските нива на дълг, ние имаме място за маневриране. Както беше по време на пандемията, ние нямахме толкова големи дефицити, колкото в Европа.
Имотният бум също не е в този мащаб. У нас пазарът не се движи от натрупването на множество ипотеки от един специалист – да речем от дигиталния сектор, и съответно срива им при загуба на доходи. За разлика от чужбина, където, когато кризата през 2008 г. удари, хората с несигурни доходи имаха множество ипотеки. В момента, в който собственикът остане без работа, това се отразява на целия пазар на имоти. Нашият пазар остава консервативен, много малко хора имат толкова много ипотеки. Ако останат без работа, това ще е тяхна лична загуба, няма да се отрази до такава степен на банката, без да повлече цялата банкова система. Така че оставаме свързани с Европа и света, но имаме потенциала да ограничим щетите.
– Кой симптом или симптоми биха ни подсказали, че рецесията е дошла и при нас?
– Най-важният показател, който трябва да гледаме, е пазарът на труда. В момента заетостта ни е висока, доходите растат. Всъщност виждаме кризата, когато хората губят работата си. При предишната криза това се случи с 400 000 работни места, по време на пандемията – със 100 000, като по-сериозните щети са ограничени. Видима, реална загуба на работа от няколкостотин хиляди е индикатор за рецесия. Ако не го видим в този мащаб, това ще означава, че сме се отървали относително леко.
– Последната прогноза на БНБ беше, че недостигът на работна ръка, доходите и частният сектор ще растат дори по-бързо от инфлацията. Споделяте ли го?
– Това в момента е реалност – и ръстът на пенсиите, и на заплатите е по-висок от инфлацията. Зависи обаче и кога е направено измерването и за кого се отнася. Хората с минимална работна заплата сега правят по-малко, отколкото миналата година, а натрупаната инфлация вече е изяла увеличените доходи. Има хора, които са загубили покупателна способност, но това се компенсира през бюджета. Инфлацията обаче трябва да се сведе до по-нормални нива, тъй като текущите нива са екстремни. Въпросът е дали тази корекция ще доведе до загуба на работни места.
– Вашата оценка за актуализирания бюджет? Трябва ли да бъдем също толкова социални, или трябва да станем малко по-десни, малко по-фокусирани върху нашата социална програма, например?
– Със сигурност трябва да се съсредоточим повече върху дългосрочните мерки. Някои по посока на инфлацията и цените. Но той няма такъв мащаб и няма да играе тази роля, която се коментира от политици и медии. Особено ако оставим настрана пенсионните мерки, които се очакваха. Знаеше се, че ще влезе добавката и ще има индексация. Опаковката не е толкова драматично голяма. Ще бъде интересно само ако някои от данъчните мерки – намаляването на ДДС и акцизите. Мисля, че ако има някакво намаление на цената, то няма да идва от тази посока. Като цяло за икономиката антиинфлационният ефект се очаква от цените на суровините, новата реколта за храна. Успокояване на инфлацията в Европа.
– Заради политическата криза, в която така или иначе се намираме, има опасност да останем без пари от оздравителния план. Каква е вероятността за оставащото време да успеем да наваксаме?
— Не мисля, че ще стане. Възможно е да се навакса. Хубаво е нещата да се разграничават. Единият е авансът, който е обвързан с определени промени, които вече се случват. Пропуснахме това миналата година. Въпросът сега е можем ли да получим всички пари, които ни се дължат. Ако имаме продължителна политическа нестабилност, въртележка от избори като тези, които ни загубиха аванса миналата година, може да пропуснем и плащане. На този етап не мисля, че сме там. Предстои да получим първо плащане, което е в сериозен размер – над 2,5 милиарда лева. Тя е дори по-голяма от втората, която е компенсация за пропуснатия аванс.
Планът на Финанси е условията да се случат до края на юли. Парламентът е същият, парите са същите, няма голям шанс да не ги вземем. По-трудно е да се направи, за да сте готови с подготовката за второто плащане. И нещо важно – може да получим парите, но да не сме готови с проекти и да трябва да ги върнем. Това не зависи от парламента, а е задача на изпълнителната и местната власт. Това остава предизвикателство на работно ниво.
– А разминаваме ли се с приемането на еврото през януари 2024 г. И трябва ли да се опитваме да се придържаме към него, тъй като се предполага, че и растежът, и доходите растат по-бързо, ако сте в еврозоната, отколкото ако сте извън нея?
– Можем да постигнем дългосрочен растеж и догонване както в еврозоната, така и извън нея. Зависи от нашите политики. Можем да ги направим успешно и ако сме членове можем да ги объркаме и на двете места. Това не е сребърен куршум, който винаги минава през всичко. Но целите, които трябва да изпълним, са добри сами по себе си – да поддържаме ниска инфлация, нисък дефицит, дълг под контрол, стабилни финанси. По-добре да направи това, което се изисква. Така е и в оздравителния план. Те не трябва да са самоцел, освен за някои политици, които искат да получат тези пари. Като общество е по-важно да направим реформи както по отношение на плана, така и по отношение на този за еврото.
– Може ли курсът лев-евро да надмине рекордната инфлация?
— Няма причина за това. И преди сме имали рекордна инфлация. И тогава имаше спекулации, че курсът е нарушен. Още повече, че не е само наш проблем, а засяга всички. Така обменният курс издържа на няколко кризи – Голямата рецесия от 2008/2009 г., пандемия, а сега и война. Няма нужда да отваряме отново този дебат.
– Възвращаемостта на държавата чрез тавани на цените, мораториуми и други подобни притеснява ли ви?
– При всяка криза се появяват подобни мерки. Поне засега експертите успяват да ги отблъснат, за да не се стига до крайности. Има само един пробив – мораториумът върху тока, който, слава Богу, не нанесе големи щети. Такива идеи не могат да повлияят на инфлацията, по-скоро са политически отговор. Те неслучайно се появиха, когато започна помощта от 25 ст. за литър.
– Как държавата трябва да се грижи за хората, които ще бъдат засегнати от рецесията, ако тя дойде?
– Става въпрос основно за работещи хора, които ще останат без работа. Осигурителната система се намесва. Тези, които плащат застраховка, ще бъдат покрити от нея.
– Можем да кажем, че рецесията ще накаже черния и сивия сектор, т.е. работещите без осигуровки, с пари в плик, които ще останат извън осигурителната система?
– да Както при всяка криза. Загубата има дългосрочно въздействие, не е само дали сте загубили доходите си след загуба на работа, но колко бързо можете да намерите нова работа. Цялата система има роля. Помощите за големи групи хора, насочени предимно към семейства с деца, всъщност се повлияват по-трудно. Докато обезщетенията, които плаща НСИ, реагират по-бързо в кризата. Това е като насока за промени. Трябва да избягаме от мащабните мерки и желанието да помогнем на всички.
