В България се купуват доста големи количества инвестиционно злато. Инвестициите в него са 10 пъти повече от тези през 2019 г.
Златото е доказало през хилядолетията, че не губи стойността си. Гарантира сигурност в днешните бурни времена, когато не е ясно какво ще се случи.
Това каза в интервю за БГНЕС Крум Атанасов, финансов консултант и основател на igold.
Атанасов обясни, че една от причините за повишеното търсене на инвестиционно злато са ниските лихви по банковите депозити.
„Много хора биха предпочели да имат нещо сигурно по време на война, инфлация и пандемия, за да защитят парите си, отколкото да плащат банкови такси върху депозитите си. Когато лихвените проценти стигнаха до нула или отрицателни, хората изтеглиха депозитите си и ги поставиха в различни активи – не само злато, но също и акции и особено собственост. Мога спокойно да кажа, че златото беше на второ място след собствеността”, каза той.
Финансовият съветник заяви, че в днешно време всички инвестират в благородния метал. Той припомни, че златото не е на фокус в годините след финансовата криза и това е съвсем нормално, защото когато икономиката върви с добри темпове, има заетост, хората имат пари и нищо съществено не се случва във финансовата, геополитическата сфера. и макроикономически аспекти, те не мислят за златото.
„В тези времена доминиращото убеждение е, че всичко е страхотно, идеално и ще става все по-добро и по-добро. За съжаление, светът не работи по този начин – някои добри периоди винаги са последвани от лоши и обратното. В момента инвеститорът профил в злато изчезва – няма такова нещо като профил на инвеститор в злато. Почти всеки втори-трети в България вече има инвестиционно злато под някаква форма”, заяви Крум Атанасов. Някои дори го получават като подарък за празник – рожден ден или сватба. „Златото е нещо, което е масивно в момента и лесно за консумация – лесно за купуване, лесно за продажба“, добави експертът.
Той посочи, че 10-годишните държавни облигации на САЩ се смятат за основен конкурент на благородния метал. В тази връзка той отбеляза, че инвестицията в злато трябва да има минимум 10-годишен хоризонт, ако искаме да имаме добра доходност.
„Когато хората купуват инвестиционно злато – физически актив, те не трябва да очакват да го продадат след месец или година, не че не могат да бъдат печеливши за толкова кратък период, но въпросът е, че той е може би най-дългият -термин актив като хоризонт, чиято цел, поради високата си стабилност, е да гарантира спокойния сън на притежателя му.Ние не очакваме от златото да забогатеем, а да запазим дългосрочната стойност на нашите пари “, заяви Крум Атанасов и уточни: Както не можем да забогатеем, така и не можем да обеднеем. Златото не е загубило стойността си до 0, както всяка валута, акции, земя или имущество може. При определени форсмажорни ситуации всяко от тези неща може да загуби стойността си, докато златото от хиляди години е доказало, че си струва парите.
Крум Атанасов
Според Атанасов хората като цяло знаят, че златото не се облага с ДДС. По думите му това е леснодостъпна информация и всеки, който се интересува, винаги може да се свърже с търговците на инвестиционно злато и да получи отговор на повечето въпроси, свързани с облагането му. Инвестиционното злато е освободено от ДДС, за разлика от инвестиционното сребро, което не е“, посочи експертът.
Той е категоричен, че няма значение дали един инвеститор ще купи кюлче или монета, защото има няколко важни фактора, които го определят. „Продуктите трябва да са ликвидни, т.е. да са познати в България и по света, след това да са делими, т.е. човек да може да ги продава на части и накрая да са на оптимална цена“, подчерта експертът. Крум Атанасов даде пример и какво означава делимост на продукта – ако имаш 10 000 лв. за инвестиция и с тези пари си купиш кюлче, то не можеш да го разделиш на части и да го продадеш, а напротив трябва да продадеш целия кюл.
Според експерта сред най-добрите и купувани са стандартните инвестиционни монети от 1 унция като Австрийска филхармония, Канадско кленово листо, Австралийско кенгуру и др., а от кюлчетата – 50-100 грама или унция. Атанасов отбеляза, че сред по-дребните продукти има интерес към монети от Латинския валутен съюз, който включва познатите златни монети от 20 франка, които нашите прадядовци и прадядовци са наричали наполеони, и техните еквиваленти в европейските страни от началото на 19 век до Първата световна война.
„Българите имат голям интерес към британските суверени след смъртта на кралица Елизабет II, както и към мемориалните монети с лика на крал Чарлз III. Интересът е доста силен към инвестиционното злато и българите вече са много по-грамотни“, той е категоричен.
Атанасов обясни, че за златото, което е за суми над 30 000 – 40 000 хил. лв., има смисъл да се вземе банков трезор. По думите му, ако се вземе трезор за около 300-400 лв., това представлява около 0,1% от инвестицията на годишна база, което е приемливо.
“Ако имаме злато за 5000 – 10 000 лв., няма смисъл да го държим в трезор, защото става много скъпо на базата на таксите на трезора на годишна база. Златото е с малки размери и лесно може да се скрие в начало“, каза за БГНЕС Крум Атанасов, финансов консултант и основател на igold.
