Свободата процъфтява и наложен платеж – и ние трябваше да платим за цялата дивотия на Пасхата
Пак ви сервират същото: политиците се карат като изчакващи, поне на думи – но са готови да управляват заедно.
Това май е чорбаджийската поръчка: да се направи някакво правителство, което да тласка в правилната посока. С каубойските ботуши – в стил тюрлюгювеча.
Затова сега за друго – за разширение. От време на време някой се сеща за Кеворкинг. Мнозина знаят, че за първи път тази дума е използвана от актрисата Катя Паскалева. Самата тя твърдеше, че е колективна работа – измислена е в кинаджийски среди.
И Катя го произнесе само от телевизионния екран. Години по-късно си казах друго: гневът и споровете, изпитани по телевизията, въобще целият ден си заслужаваше, щом превърнаха името ти в глагол. Тогава слободата цъфна, и то с наложен платеж – и трябваше да плащаме всички капризи на Прехода.
Сега всяка телевизионна мишка имаше “свободата” да се държи както си иска с госта си. Всеки беше свободен да достигне върховете на собственото си нищожество. Новите тарикати/политици се мислеха за много умни и си продаваха лъжите на едро.
Тогава си помислих, че е време за нещо друго: нека сами да ударят кола. Това също не е лесно: трябва да подмамите наглия глупак да си мисли, че му имате доверие – и бавно да се качите в колата сам. Зрителите веднага ще разберат накъде се е насочил.
Телевизионните мишки пък продължиха да симулират рапиране – и също седнаха в кола.
И ти разбра това.
Няколко думи за нещо друго, което изглежда по-малко запомнено. Пак по времето, когато Катя ме “Кеворкира”, Тодор Колев изпя една много забавна песен. Катя каза една дума – и Тодор я изигра фантастично. Искам да ви припомня песента “Събеседник по воля” – наскоро я запомних от една паметна бележка за композитора Светозар Русинов, той е неин автор, текстът е на Живко Колев.
