Дипломатически подход към геополитиката в дигиталната ера – защо ЕС и САЩ трябва да изграждат мостове пред лицето на агресията на Путин

Господи, това е краят на дипломацията!

Това беше съобщената реакция на легендарния британски външен министър лорд Палмерстън през 19 век, когато му беше представено първото му телеграфно съобщение. Можем само да си представим как би реагирал той на ерата на интернет, имейли и социални медии.

В днешния геополитически климат фокусът е върху дигиталната дипломация – известна още като Techplomacy, eDiplomacy и дори Digiplomacy. Този месец Съветът на Европейския съюз публикува своите препоръки за стратегия за дигитална дипломация в държавите-членки и се стреми да надгради връзките на блока със САЩ. Декларацията на мисията е ясна:

Цифровите технологии донесоха нови възможности и рискове в живота на гражданите на ЕС и хората по целия свят. Те също се превърнаха в ключови конкурентни параметри, които могат да променят геополитическия баланс на силите. ЕС разполага с нарастваща мрежа от цифрови съюзи и партньорства по целия свят. Той инвестира все повече в дигитална инфраструктура и, в рамките на стратегията Global Gateway, в подкрепа на партньорите при определянето на техния регулаторен подход към технологиите, основан на подход, ориентиран към човека.

На този фон Съветът приканва всички заинтересовани страни да гарантират, че дигиталната дипломация се превръща в основен компонент и неразделна част от външните действия на ЕС и е тясно координирана с други външни политики на ЕС относно киберзаплахите и противодействието на хибридни заплахи, включително манипулиране на чужда информация и намеса.

Прочетете също: Какво е необходимо, за да успеят предприятията в цифровата ера?

Съветът подчертава, че външните политики на ЕС по отношение на цифровите, кибернетичните и хибридните заплахи, включително манипулирането и намесата на чужда информация, трябва да бъдат напълно съгласувани и взаимно подсилващи се. Това изисква „по-нататъшни решителни стъпки към по-видима, влиятелна и координирана цифрова дипломация, като се използват всички подходящи инструменти на ЕС“.

Предназначение

Заключенията също така подчертават, че цифровата дипломация на ЕС трябва да има множество цели:

• За укрепване на глобалната роля на ЕС в областта на цифровите технологии въз основа на общи геополитически приоритети, като се обръща специално внимание на държави със стратегическо значение или такива с високо ниво на уязвимост.
• Активно насърчаване на универсалните права на човека и основните свободи, върховенството на закона и демократичните принципи в цифровото пространство и насърчаване на ориентиран към човека и основан на правата на човека подход към цифровите технологии в съответните многостранни форуми и други платформи.
• Да насърчава отворен, безплатен, глобален, стабилен и сигурен интернет, базиран на модела на управление на интернет с множество заинтересовани страни.
• Да повлияе на оформянето на етични, безопасни и приобщаващи международни технологични стандарти, основани на правата на човека и основните свободи.
• Да допринесе за целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР) и развитието на Глобалния цифров договор на ООН.
• За да бъде в съответствие със стратегията на Global Gateway, насърчаване и подкрепа на устойчиви и надеждни цифрови инфраструктури, подобряване на демократичните цифрови общества отвъд границите на ЕС, цифрова обществена инфраструктура и цифрови обществени блага, както и цифрови общи блага.
• Проактивно застъпничество за благоприятстващо иновациите и основано на правата на човека технологично управление и насърчаване на ориентирания към човека и основан на правата на човека подход на ЕС към цифровия преход. –
• Да насърчава вътрешните цифрови политики и разпоредби на ЕС и да наблюдава развитието на цифровата политика в световен мащаб, като същевременно информира процеса на създаване на вътрешни политики на ЕС.
• Да допринесе за съгласувано и взаимно подсилващо се прилагане на съответните части от политиката на ЕС за сигурност и отбрана.
• Да допринесе за опазването на сигурността на ЕС също в контекста на противодействието на хибридни заплахи, кибератаки и манипулиране и намеса на чужда информация (FIMI), включително спонсорирана от държавата намеса, както и борба с насилието и речта на омразата.
• За обмен със заинтересовани страни от бизнеса, академичните среди и гражданското общество, както е уместно, както в ЕС, така и извън него, за идентифициране на възможности, които биха могли да съответстват на политическите, икономическите и геостратегическите цели на ЕС в трети страни.
• За насърчаване на сигурен, свободен поток на данни с доверие.
• Да допринесем за прехода към устойчиво бъдеще чрез насърчаване на иновативни европейски цифрови решения, които могат да помогнат за постигане на климатично неутрална икономика.
• Да допринесе за укрепване на способността на ЕС, държавите членки и партньорите да оценяват и да се справят с рисковете, уязвимостите и критичните зависимости в нововъзникващите и основополагащите технологии и да подобри устойчивостта на ЕС чрез укрепване на устойчивостта на партньорите.
• Да подобри способността на ЕС да наблюдава глобалната цифрова регулаторна дейност, международните потоци от данни и поверителността на данните на гражданите на ЕС, моделите на цифрова търговия, партньорствата между трети държави и тяхното въздействие върху рамката на конкуренцията на световния пазар за цифрови технологии и услуги.

ЕС също ще открие специален офис в Сан Франциско, който да действа като глобален център за цифрови технологии и иновации. Според Съвета това ще действа като:

средство за засилване на трансатлантическата ангажираност в цифровата програма, изпълнение на свързаните цели на Съвета за търговия и технологии ЕС-САЩ, изграждане на контакти с властите и заинтересованите страни на място с оглед на приноса към успешна, устойчива и ориентирана към човека цифрова трансформация на гарантира подход, основан на правата на човека, в съответствие със споделените ценности и демократични системи на ЕС и САЩ.

Украйна

На пръв поглед всичко това е много задълбочено и изглежда добронамерено. Сега идва трудната част – прилагането му в ефективно действие. Необходимостта да се получи това правилно по много начини беше подчертана от атаката на Русия срещу Украйна. Както твърде често се случва, войната може да действа като двигател за иновации.

Неотдавнашен документ от Европейския съвет за външни отношения (ECFR), международен мозъчен тръст, който има за цел да провежда авангардни независими изследвания на европейската външна политика и политика за сигурност и да осигури безопасно място за срещи на лица, вземащи решения, активисти и влиятелни лица споделете идеи, хванаха ми окото.

Написано от гост-сътрудник Джулиан Рингхоф и Хосе Игнасио Торебланка, ръководител на ECFR Мадрид, старши сътрудник по политиката, документът – Геополитиката на технологиите: Как ЕС може да стане глобален играч – разглежда влиятелната роля, която нахлуването в Украйна играе при оформянето жизнеспособна европейска стратегия:

Войната се превърна в ускорител на съществуващите тенденции и предизвикателства, превръщайки технологията в още едно ключово бойно поле. Преди войната ЕС вече беше решил, че трябва да стане геополитически актьор. Наистина, [President of the European Commission] Урсула фон дер Лайен обяви през 2019 г., че възнамерява да сформира „Геополитическа комисия“… Но след руското нахлуване в Украйна ЕС намери подновен тласък да се включи в глобалната технологична политика. ЕС разшири помощта си за Украйна както в областта на киберсигурността, така и в областта на дезинформацията. Той също така одобри всеобхватен набор от технологични санкции и поднови ангажимента си за укрепване на технологичния суверенитет на ЕС. Междувременно Русия и Китай затвърдиха своя съюз без ограничения и се ангажираха да ускорят технологичното си отделяне от Запада.

Авторите продължават:

В отговор на войната Западът разгърна масивни санкции върху напредналите технологии с намерението да парализира индустриалната база на Русия и да отслаби нейния военен капацитет. И докато Кремъл забрани и блокира няколко чуждестранни дигитални платформи в Русия, за да попречи на потока от външна информация в страната, много други западни технологични компании независимо решиха да спрат да работят в Русия. И двете развития предвещават нова цифрова желязна завеса. Войната в Украйна вече показа, че цифровите технологии сега оформят отговора на международния конфликт.

Изводът е прост, според ECFR:

Битките в цифровото пространство заеха централно място в днешните глобални борби за власт. ЕС не може да остане настрана. За да стане геополитически актьор, ЕС трябва да се научи да играе глобална технологична политика и трябва да приеме амбициозна стратегия за дигитална дипломация… Ако ЕС иска да се научи да говори езика на силата, той трябва да разбира своите усилия като част от интегриран цифров стратегия, която може едновременно да си сътрудничи и да се конкурира с тези на Китай, Русия и дори САЩ.

По тази последна точка ще бъде необходимо да се изградят по-добри отношения със САЩ, толкова често възприемани в Брюксел като технологичен конкурент, който трябва да бъде регулиран. ECFR отбелязва:

В Европа ценностите и регулирането играят по-голяма роля, отколкото в САЩ. Това разграничение досега възпрепятства регулаторната хармонизация и доведе до напрежение. И все пак, докато тези различия може да попречат на хармонизирането на политиките, те все пак трябва да позволяват сближаване на политиките или поне съвместно съществуване – особено предвид общите глобални предизвикателства, пред които са изправени ЕС и САЩ. Ясно е, че ЕС и САЩ не могат да се противопоставят на агресивните технологични стратегии на Русия и Китай, докато отказват да направят компромис помежду си. Точно както направиха след Втората световна война, САЩ и Европа трябва да постигнат широко споразумение за поддържане на глобален и свободен демократичен технологичен ред.

Как да се направи?

По отношение на практически съвети, ECFR предлага това, което нарича набор от препоръки, като отбелязва:

Украйна показва, че не само ЕС трябва да разполага с правилните инструменти за дигитална дипломация, но също така трябва да има информираност, стратегия, ресурси и структури, за да ги разгърне. Предишният раздел изложи голям набор от инструменти за потенциални инструменти за цифрова дипломация. За да използва ефективно тези инструменти, ЕС трябва да създаде нови структури и да отдели повече ресурси, за да даде възможност на делегациите на ЕС да информират Брюксел, да се ангажират в сътрудничество с трети държави и да внедрят системи за подкрепа в трети държави.

„Инструментите“ включват:

• Създаване на световен фонд за защита на демокрацията за защита на демократичните избори по света от операции на чуждо влияние и кибератаки.
• Световна инициатива за цифрови права, улесняваща глобалното регулаторно сближаване.
• Създаването на глобален съюз за демократично и етично управление на технологиите.
• Глобален фонд за киберсигурност.
• Сигурна технологична инициатива за наблюдение на чуждестранни инвестиции в критични цифрови инфраструктури и технологии.
• Инициатива за наблюдение и прилагане на санкции, за да се гарантира ефективно прилагане, както и съгласуваност със своите съюзници.
• Подобрение на инициативата Global Gateway.
• Създаване на TTC ЕС-САЩ като геополитическо средство за трансатлантическо технологично сътрудничество.

Моето мнение

Препоръките/заключенията на Съвета на ЕС са интересни за четене, както и пълният доклад на ECFR. Това е изключително сложна област, каквато винаги е била дипломацията, но е ясно, че има спешна нужда както от ускоряване на стратегическия подход на ЕС, така и от укрепване на връзките с Вашингтон. Като се има предвид броят на по-яростните десни американски политици и експертите от Fox News, които открито се противопоставят на подпомагането на Украйна и се застъпват за успокояване на агресията на Путин, може да се надяваме, че по-здравите умове ще надделеят. Един силен, съгласуван трансатлантически съюз за цифрова дипломация би бил ценен актив за всички.

Source