Когато руските войски нахлуха в Украйна през февруари, светът на Ирина Ставчук, както на много други украинци, се обърна с главата надолу.
По това време тя беше заместник-министър на опазването на околната среда и природните ресурси и беше в разгара на работата, за да помогне на страната да постигне европейските стандарти по въпроси като рециклиране и изхвърляне на отпадъци. Но когато бомбите започнаха да падат над Киев, тя веднага пренасочи вниманието си към спешни военновременни операции.
Оттогава руските сили бяха изгонени от столицата и северния регион на страната, а разселените хора в някои райони започнаха да се връщат по домовете си. Въпреки че международното внимание към боевете е намаляло, битките продължават да бушуват в индустриалния юг и изток и екологичните щети, нанесени от войната, продължават да нарастват.
Преди войната Украйна беше страна, която започваше да напредва по въпросите на околната среда, казва Ставчук. Той модернизира фабриките, отделящи замърсявания, които го превърнаха в индустриален център през съветската епоха. Но същите тези индустрии направиха страната по-уязвима от щети върху околната среда при руска атака. Scientific American разговаря със Ставчук, който напусна министерството през май, за някои от основните притеснения, които тя и други имат относно екологичните щети от войната.
[An edited transcript of the interview follows.]
По отношение на рисковете за околната среда, какво ви плаши най-много от началото на инвазията?
Една от най-големите общи заплахи е тази от ядрени аварии и беше много страшно да наблюдаваме дейностите, които се случваха в Чернобил и в атомната електроцентрала Запорожие. Руската армия блокира електричеството в Чернобил, което контролира хранилището за радиоактивни отпадъци и целия [containment zone] също има собствена система за наблюдение, която се нуждае от електричество.
В Запорожие е имало пожар в административна сграда. Руснаците убиваха пожарникарите, които се опитваха да спрат огъня. Те са използвали взривни оръжия на територията на атомната централа, а тези дейности са изключително опасни на радиоактивни обекти.
Освен това Украйна е индустриална страна, така че имаме много промишлени предприятия, големи – химикали, стомана и други, които в случай на военна атака могат да създадат огромно местно замърсяване.
И имаме въпроси – които са от 2014 г., от войната в Донбас [the region in eastern Ukraine where Russia has supported separatist fighters]— свързани с атаките срещу въглищните мини. Има невъзможност на въглищните мини да изпомпват вода и това води до замърсяване на подпочвените, но и на повърхностните води. Тази вода, която е силно замърсена с различни тежки метали и много други токсични съединения, се освобождава и след това отива в реките.
Какво се случва сега с централите в Чернобил и Запорожие?
Запорожката атомна електроцентрала е под контрола на руската армия. Има представители на руската атомна енергийна компания “Росатом”. Украинският персонал продължава да работи в централата, но под координацията и управлението на тези руски представители на Росатом. Така че по същество Росатом е там, за да координира работата и нямаме много информация за това.
Що се отнася до забранената зона на Чернобил, когато руските войски напуснаха, Украйна пое контрола над територията и сега се опитват да оценят всички въздействия. Повредена е системата за мониторинг на радиоактивното замърсяване в отчуждената зона, има повреди и на други системи. Сега те събират всички тези факти, за да планират колко пари и ресурси са необходими за възстановяването.
Кои са някои други текущи проблеми, за които сте загрижени?
Бих казал индустриални бедствия. Такъв имаше на 9 април в Луганск [in the Donbas region]. Унищожена е цистерна с четири тона азотна киселина. И разбира се, имаше атаки срещу петролните депа. Това също има значително въздействие върху околната среда, особено върху замърсяването на въздуха.
По отношение на замърсяването на земята имахме два случая с птицеферми. Когато няма електричество, той спира да работи и тези пилета умират много бързо. Не знаем колко [of the carcasses and other organic matter] беше пуснат в нивите. Има опасност от бактериално замърсяване на подземните води.
Какви са притесненията, свързани с преместването на боевете в южните и източните части на страната и хората, които започват да се връщат по домовете си?
Питейната вода в Украйна е една от целите на окупаторите, особено на изток и юг. Руските войски замърсяват прясна вода, като обстрелват заводи и складове в близост до водоеми, което може да доведе до изтичане на опасни вещества. Разрушили са и пречиствателни съоръжения. В резултат на военните действия водната инфраструктура, включително съоръженията за пречистване на отпадъчни води, е разрушена в почти всички градове на Донецка и Луганска области на териториите, контролирани от Украйна [as of April].
На юг водопроводът от река Днепър към град Николаев е повреден. Повече от месец жителите на Николаев не са имали [regular] достъп до чиста вода. [As of mid-April]според данни на УНИЦЕФ 1,4 милиона души в Украйна нямат достъп до безопасна вода, а 4,6 милиона имат само ограничен достъп.
Всички тези действия нанасят непоправими щети на водните екосистеми и засягат човешкото здраве. Това ще бъде нарастващ проблем, когато хората започнат да се връщат по домовете си. Има опасения, че разрушаването на водоснабдителната система на места като Мариупол може да доведе до разпространение на инфекциозни болести, дори холера.
Политици като Борис Джонсън призоваха за голям план за възстановяване на Украйна. Как екологичните проблеми трябва да се впишат в такъв план?
Разбира се, че искаме това. Също така беше заявено от нашия президент, че има известен шанс за Украйна да възстанови своите градове и индустрии с нови зелени технологии и подходи, които интегрират енергийна ефективност и добро планиране за по-малко емисии на парникови газове и също по-малко замърсяване на въздуха. Доброто планиране само по себе си всъщност допринася за по-добри екологични резултати.
