Със 172 гласа “за” народните представители решиха главният прокурор да бъде освободен от Пленума на ВСС с 13 гласа, а шефовете на ВКС и ВКС – със 17 гласа. БСП не е в залата. И “Възраждане” гласува “въздържал се”.
Досега обвинител №1 беше избран и освободен също с мнозинство от 17 гласа. В преходните разпоредби на съдебния закон е предвидено при стартиране на процедурата по освобождаване от длъжност на главния прокурор да се прилага новият текст. Тоест за освобождаването на Иван Гешев, за когото стартира процедурата, ще се прилага този текст.
Преди това с 210 гласа “за” и без разисквания депутатите приеха механизма за проверка на главния прокурор. БСП не бяха в залата. Надежда Йорданова
Той предвижда, че когато има доклад срещу обвинител №1, той ще бъде предоставен на ръководителя на Наказателната колегия на Върховния съд, който ще го раздаде на прокурора в разследването на главния прокурор. Той ще избира на случаен принцип от списък с върховни съдии. След образуване на дело друг съдия, но вече само от Наказателната колегия на Върховния съд, също ще стане прокурор, който ще контролира този по разследването.
И докато по тази тема нямаше спорове и беше ясно, че ще бъде гласувана, далеч не беше така при избора и освобождаването на тримата големи.
Първо Рая Назарян от ГЕРБ предложи изборът и отстраняването на главен прокурор да става с 13 гласа във ВСС, а за шефовете на ВСС и ВАС – със 17 гласа. Вчера тя направи предложение и за тях да са достатъчни 13 гласа, което беше посрещнато с много негативизъм и мнозина видяха намеса в съдийската общност.
Петър Петров от “Възраждане” попита на какво основание са изключени другите два големи. Според него само за да може сегашната процедура да приключи с 13 гласа. Той обаче уточни, че подкрепят механизма на разследване на главния прокурор.
Никола Минчев от ПП – ДБ уточни, че няма нищо странно главният прокурор да бъде третиран различно от другите двама.
Според Петър Петров трябва да има равно третиране. Теоретично би могло да се приеме, че е възможно административният ръководител да влияе върху съдиите.
Преди това Надежда Йорданова от ПП – ДБ призова народните представители да подкрепят съдебния контрол върху отказите на прокуратурата да образува досъдебно производство.
Според предложението на вносителите ще бъдат атакувани само отказите за углавно престъпление. От “Възраждане” поискаха обжалване на отказите за образуване на дела за всички престъпления.
„Една такава възможност би дала шанс чисто битови престъпления, които потъват, да излязат наяве”, каза Мирослав Иванов от ПП – ДБ. Той посочи, че от 2017 г. повдигнатите обвинения са намалели наполовина. Той попита дали някой смята, че престъпността е намаляла.
Бойко Рашков каза още, че би подкрепил този текст “по обясними причини”. „Моделът, който се предлага, е първият, защото досега нямаме никакъв механизъм за контрол на отказите.“ Каза той и посочи пропуск.
“Основното структурно престъпление са кражбите, а кражбите не са сред предложенията. И сме сложили текстове за престъпления срещу мира и човечеството, които са екзотика”, каза той.
Бранимир Балачев обаче посочи, че трябва да има баланс. Съдът не можеше да се занимава с всяка преписка. Той е бил “за” по случаите, когато са образувани досъдебни производства. „Съдът не може да каже на прокурора: повдигнете обвинения“. Той призова да не се пълни съдът. Около 100 000 са всички сигнали, които са подали граждани.
Крум Зарков обясни, че когато кражбата е в големи размери, отказът на делото може да се обжалва.
