Руси Чернев, гл.ред
Големият проблем на България не е световната конспирация, нито Путин или Байдън. Големият проблем сме ние самите и държавата, която с неистова упоритост се опитваме да доведем до успешен край, както обича да казва един бивш премиер. Управляващите се сменят, правителствата (редовни и официални) идват и си отиват, но който и да е на върха, институциите пак не работят. В резултат на това българите – от най-бедните до най-богатите, свикнаха да не спазват законите и да ги погазват, защото знаят, че каквото и да правят, нищо притеснително няма да им се случи.
Иначе имаме добра конституция (каквото и да говори Слави Трифонов по въпроса), сравнително добри закони (колкото и да не се харесват на привържениците на каквито и да било реформи) и дори прилични разпоредби за прилагането им. Това, което нямаме, са работещи институции и контролни органи, които да следят за спазването на въпросните документи.
Пореден пример за незачитане на законите (в случая Закона за устройство на територията) е иначе вълнуващото събитие в събота на стадион “Христо Ботев” в Пловдив. Над 3000 души се събраха, за да отбележат възраждането на колежа след 10 години. Футболистите на Ботев направиха вдъхновяваща тренировка преди дербито с Локото, имаше фойерверки, шампанско (с мирис на бира), много овации и сълзи сред по-възрастните фенове по трибуните.
Дотук добре.
Какво обаче казва ЗУТ за подобни действия на строителни обекти, който всъщност все още е Колежът?
– Контрол върху ползването на строежите
Не се допуска използването на строежи или части от тях преди въвеждането им в експлоатация.
Строежи от първа, втора и трета категория се въвеждат в експлоатация въз основа на разрешение за ползване, издадено от органите на Дирекцията за национален строителен контрол, при условията и по реда, определени в ЗАПОВЕД № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация. въведени в експлоатация строежи в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени СМР, съоръжения и строителни обекти.
– Не се допуска използването на строежи или части от тях не по предназначение или в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация.
При такова нарушение на Закона за устройство на територията техническата служба на съответната община/район или служителите на ДНСК съставят констативен протокол. Актът съдържа данни за собствеността на земята и строежа, участници в извършеното строителство, данни за строежа, представен документ за въвеждане в експлоатация, констатирани нарушения, нарушени разпоредби. Със съставения констативен акт се поставя началото на административно производство за забрана ползването на строежа.
…И още:
Срещу извършителя е съставен акт по чл. 36 от Закона за административните нарушения и наказания за установяване на извършеното нарушение. В акта е описано самото нарушение и обстоятелствата, свързани с извършването му. Въз основа на акта се издава наказателно постановление, с което се налага глоба на физически лица или имуществена санкция на юридически лица.
Та важните въпроси тук са кой е разрешил такова събитие в строежа на бул. Източен 10, УПИ… и т.н. и къде спят институциите, които трябва да следят за прилагането и спазването на ЗУТ? Този стадион ще се бие ли на терена като всичко останало в тази държава, която уж искаме да превърнем в легална и то успешна?
Защото случилото се в Колежа не е прецедент, а начин на живот и действие в Пловдив и в България. Съвсем скоро по същия начин бяха продадени и билети за трибуна “Бесика” на стадион “Локомотив”, без клубът да има сключен договор с Общината за ползване. Многострадалният стадион “Пловдив” продължава да приема мачове от Трета лига (там играе “Спартак”), въпреки че така и не беше пуснат в експлоатация.
Всичко това явно не притеснява нито един служител в десетките институции, на когото, освен че като цяло не му се работи, се снишава тотално по време на изборите, за да не си създаде утре беля с някой властен на деня. Да си затвориш очите за България е едновременно лесно и обещаващо. Защото тук работният девиз на успешния мениджър и неговата армия от администратори гласи: „Може да не правя нищо, но не преча на никого!“.
И така – до успешен край…
