ЛОС АНДЖЕЛИС, Калифорния – 18 ЯНУАРИ: Доналд Рейфийлд, известен на улицата като “Детройт”, пуши крек… [+] кокаин и разглежда порнографско списание в подземен дъждовен канал на 18 януари 2006 г. в Лос Анджелис, Калифорния. Детройт остана бездомник, когато започна да пуши крек, докато скърбеше внезапната смърт на майка си на 15 декември, слагайки край на четири години живот без наркотици. Той се е записал в рехабилитационна програма, която ще започне тази седмица. Неотдавнашно изчерпателно преброяване и проучване на бездомността в окръг Лос Анджелис от федералния департамент по жилищно строителство и градско развитие установи, че 88 345 бездомни хора в града и околните общности, далеч надхвърлят всеки друг окръг в нацията или петте района на Ню Йорк, които от контраст имат само 48 155 бездомни хора. (Снимка от Дейвид Макню/Гети изображения)
Getty Images
Един от най-продължителните дебати сред хората е дали парите могат да купят щастие или не. Но в скорошно проучване, публикувано в Вестник за епидемиология и обществено здравеизследователите установиха, че размерът на разполагаемия доход, който хората имат до 30-годишна възраст, може да бъде свързан с повишен риск от диагностициране на психично разстройство по-късно в живота или около 22 години по-късно.
„Разполагаемият доход, който е по-директна мярка за наличните материални ресурси на ниво индивид и домакинство, е използван по-рядко в предишни проучвания, тъй като често не е толкова лесно достъпен за изследователите, колкото други мерки за социално-икономическо положение“, изследователите пише в своя документ.
Екипът използва данни от Финландския регистър за здравеопазване и регистъра за отсъствие по болест (SAR) на Института за социално осигуряване на Финландия, за да проучи как социално-икономическото положение на хората на 30-годишна възраст може потенциално да има последващ риск от често срещани психични заболявания като вещества злоупотреба, шизофрения спектър, настроение и тревожни разстройства. Проучването включва данни на 1,2 милиона души, които са родени между 1966 и 1986 г. и са живели във Финландия по време на тридесетия си рожден ден.
Участниците са следвани от изследователите от 1996 до 2017 г. През този период 26,1% от тях са били диагностицирани с психично разстройство. Дори след като изследователите взеха под внимание семейните характеристики на всеки участник и дали има предишни диагнози на психични разстройства, те отбелязаха, че по-ниската социално-икономическа позиция на 30 години е свързана с по-голям риск от страдание от психично разстройство.
В сравнение с хората, които са били платено заети, тези, които са били изключени от работната сила или безработни, са били свързани с двоен риск от страдание от психично разстройство повече от две десетилетия по-късно. Освен това, в края на 22-годишното проследяване на проучването, екипът съобщава, че 38% от участниците, които са били наети на работа, когато са били на 30 години, са имали психично разстройство, когато са били на 52 години. Но този процент е скочил до 59 % и 62% за тези, които са били безработни или изобщо не са били част от работната сила. Но това, че са в групата с ниски доходи, е най-рисковият фактор, тъй като 63% от тях са били диагностицирани с психично разстройство до 52-годишна възраст.
„Специфичните за диагнозата анализи показаха, че асоциациите са значително по-силни, когато разстройства, свързани със злоупотреба с вещества или разстройства от шизофрения спектър, са изследвани като резултат; да бъдеш в най-ниския квинтил на личния общ доход е свързано с 4,9-кратен риск от по-късно злоупотреба с вещества и 5,5-кратен риск от по-късно шизофренично спектърно разстройство в сравнение с тези в квинтила с най-висок доход“, обясняват изследователите. „Най-ниският абсолютен риск от диагностициране на специфично психично разстройство постоянно се открива сред тези лица, които са били заети, имали са високо образование или висок общ личен доход на 30-годишна възраст.“
Изследователите стигат до заключението, че прилагането на политики, които имат за цел да повишат социалната мобилност или „разпределянето на по-големи количества превантивни мерки за лица с ниско социално-икономическо положение, може да смекчи тежестта на психичните разстройства в обществото“.
