- Министърът на образованието събира за първи път образователния елит в зала 1 на НДК
- Свръхмодерни класни стаи може да има още преди края на учебната година
- Всеки учител може да напише концепция за своя предмет
Свирите на пиано без да е пред вас, инструментът се появява като 3D визуализация след като сложите холограмните очила. Така пианото не заема място в класната стая. Виждали сме такива ситуации по филмите. Не става дума обаче за измислици, а за много скъпи технологии, които ще влязат в училищата.
Супермодерни STEM центрове (абревиатура от Science – Technology – Engineering – Mathematics) ще бъдат изградени във всички училища в България с близо 530 млн. лв. по плана за възстановяване и устойчивост. Всяко училище ще избира само водещите предмети, между които ще се правят връзки – математика, химия, роботика, 3D. Ще бъдат финансирани и тези, които вече са създали такива центрове. Някои училища искат да добавят A (Art) към своя вече установен STEM център и да направят своите образователни пространства STEAM.
2300-те директори на училища в страната, сдружението на общините, началниците на регионалните управления на образованието събира днес министърът на образованието и науката проф. Сашо Пенов в зала 1 на НДК.
„Срещата ще бъде основната обществена дискусия, защото директорите ще са хората, които ще работят със STEM и от тях ще имаме най-добра обратна връзка дали насоките, които сме дали са правилни. Веднага след това ще публикуваме сборника .
До края на месеца ще започне подаването на концепциите“.
Това каза зам.-министърът на образованието Надя Младенова пред “24 часа”.
„Силно се надявам да бъдат дадени отговори на много от висящите въпроси, свързани с изграждането на STEM центрове във всички български училища. Липсата до момента на концепция, върху която те да се изграждат, създаде много неясноти и въпроси. Очакваме отговори за сроковете, процедурата, както и възможността за свободно изпълнение на проектите”, коментира Диян Стаматов, директор на столичното 119 ОУ „Акад. Михаил Арнаудов” и председател на Съюза на работодателите.
Те имат амбицията да създадат STEAM център в столичното 18-о училище „Уилям Гладстон“, където от 2018 г. съществува дигитален научен център – един от първите в страната. На срещата ще бъде разказана неговата добра практика. Тръгнах за работа, получих спешно обаждане и се върнах у дома. Това е корейският превод от таблет на 10-класник. Задачата беше да комбинирате 3 прости изречения в едно сложно с изучаваната граматика. Зам.-директорът и учител по география Лазар Павлов показва дрон, с който работят учениците.
Виртуалното пиано е в плановете на тази гимназия
Сред най-новите попълнения в училищния STEM център са 360-градусови камери и дронове, които позволяват на учениците да снимат обекти, свързани с химия, биология и физика, и да ги превръщат в 3D образователни ресурси.
Има няколко готови платформи с отворен достъп, където могат да се качват подобни ресурси на различни езици и да се използват свободно за обучение.
Корейската езикова лаборатория е създадена с дарение от 30 000 долара от южнокорейското правителство.
Централният сървър на програмата Smart Class+ е в Квебек, Канада,
който обслужва всички континенти, свързани с тази програма. Всеки ученик има слушалка тип каска и микрофон. Образователните методи включват записване на произношението от целия клас от 30 деца. Всеки ученик чува гласа си силно, а всички останали не чуват нищо. Сякаш в класната стая цари пълна тишина, а в същото време много деца говорят едновременно и записват упражненията си.
Презентация ще има и за Неврокопската гимназия в Гоце Делчев.
В зависимост от големината на училищата има 3 периода за предаване на концепциите. Срокът за по-малките е от 1 до 3 месеца, времето за средните е от 1 до 4 месеца, а за големите – от 1 до 5.
“Няма да централизираме поръчки. Кметовете няма да участват. Ако училището има проблем с подготовката на документацията по Закона за обществените поръчки, общините винаги могат да им окажат методическа помощ. Никой няма право да диктува на директори точно какво да искат за парите, които са гарантирани”, обясни Надя Младенова.
Тя се надява, че след приключване на административно-техническите процедури някои центрове ще могат да провеждат занятия до края на тази учебна година. Те трябва да бъдат готови и да работят навсякъде до юни 2026 г., когато планът приключва.
Имаше въпроси към Министерството на образованието и науката защо се инвестират толкова огромни средства в техническо оборудване, а не в подготовка на преподавателски кадри. “Не можем да кажем кое е първо – кокошката или яйцето. Не може да преподаваш роботика и 3D технологии на място, където няма парно и трябва да излезеш на дървена ваканция. Как ще преподаваш химия с 2 епруветки”, категоричен е зам.-министърът. Тя допълни, че по Оперативна програма “Образование” ще има средства за допълнителна квалификация на учителите, които ще преподават в STEM центровете – над 130 млн. лв.
