|
© |
Иван Лечев, китарист, цигулар и композитор, даде интересно интервю за сутрешния блок „Добро утро, България” на Радио „Фокус” преди дни. Ето част от него:
– Г-н Лечев, след 1989 г. ФСБ има само един студиен албум с 16 песни. Защо? Освен това през последните години има засилен интерес към българската музика. За справка последният концерт на Любо Киров например.
– О да. Любо е страшен пич. Справи се много добре. Като цяло винаги съм харесвал това, което прави. Даже в предаването се шегувахме, че на времето на групата съм бил кандидат китарист на група “Те”, но тогава те решили, че не искат да имат китарист, а сега си намери страшен китарист в лицето на Ачо Дюлгеров и много ми харесва това, което прави.
И ние с ФСБ предпочитаме в известен смисъл след този изблик на музика, който се случи с албума “Точка”, предпочитаме да правим сингли, защото така се движи светът. Все по-малко албуми се правят, хората правят сингъл, правят клип към него и т.н. И сега, ако се направи албум, добре дошъл. Но както и да е, мисля, че този албум “Точка” много хора изобщо не стигнаха до него, защото така стоят нещата в България.
Това е комплексна музика, с която в България няма специализирано радио, което да се занимава с прогресив рок. И от друга страна, единственият начин, по който можем да правим тези неща, е на едни огромни концерти, каквито ги правим, които са много скъпи и сложни за организиране и де факто имаме 3 града, където можем да правим такива концерти. Затова ги правим рядко, но са запомнящи се.
– Кои рок групи в момента можете да определите като интересни и доближаващи се до световно ниво? Как най-общо бихте характеризирали съвременната родна българска сцена?
– За съжаление повечето групи, които харесвам, все още свирят по клубовете, с изключение може би на JEREMY?, които стъпиха на голяма сцена и то с голям успех, дори сега бяха в Лондон с Кирчо Маричков, имат едно парче с него. Наистина бих искал да видя повече групи на голяма сцена. “Остава” горе-долу така, както работят. В смисъл, няма нищо лошо в голямата сцена, напротив, много е хубаво да се види от много хора.
Иначе си имам предпочитания, разбира се, голям фен съм на Нуфри и на всички негови проекти. Дори една година си спомням, че бях председател на журито, вече го няма този формат, казваше се Battle of the Bands преди години и цялата клубна сцена на България мина пред мен – бях направо изумен, т.к. дори и аз не знаех, че всъщност това, което знам, е само върхът на айсберга и колко страхотни музиканти и колеги има в България.
