ОБЕДИНЕНИ НАЦИИ (АП) — Ръководителят на военното правителство на Мианмар „изрази готовност за организиране на среща в точното време“ между специалния пратеник на ООН Ноелин Хейзър и затворения бивш лидер на страната Аун Сан Су Чи, съобщиха от ООН в четвъртък.
Заместник-говорителят на ООН Фархан Хак каза, че старши генерал Мин Аунг Хлаинг е казал на Хейзър по време на среща в сряда в столицата на Мианмар Найпитоу, че в непосредствена перспектива „ще бъдат взети мерки за защита на нейното здраве и благополучие“.
Мианмар е разтърсен от бурни безредици, откакто армията свали избраното правителство на Су Чжи през февруари миналата година.
Военното превземане попречи на партията Национална лига за демокрация на Suu Kyi да започне втори мандат на власт и Suu Kyi беше преследвана в поредица от криминални дела, които се смятат за политически мотивирани от управляващите военни. Тя е държана в затвора в Naypyitaw и правителството отказа да й позволи да се срещне с външни лица.
По време на първата мисия на пратеника на ООН в раздираната от конфликти страна Хейзър призова генерал Хлаинг спешно да спре цялото насилие, да подкрепи политическия път обратно към гражданско управление и демокрация и да позволи на Су Чи да се върне у дома и да се срещне с нея.
Тя също така повтори изключителната загриженост на генералния секретар Антонио Гутериш относно хуманитарната, икономическата и политическата криза в Мианмар и неговия призив за освобождаване на всички политически затворници. И тя призова Хлейнг да наложи мораториум върху бъдещи екзекуции след неотдавнашните екзекуции на четирима политически активисти, които предизвикаха световно осъждане.
В отговор на въпрос какво е постигнало посещението на Хейзър, Хак каза, че „ключов резултат“ е ангажиментът на управляващия Държавен административен съвет, който генералът ръководи, „да продължи разговора и откритостта“ към нейните предложения за спешно необходима хуманитарна помощ и защита на цивилните.
Хак каза, че е проведена последваща среща с председателя на Комитета за национална солидарност и мирни преговори на съвета, за да се проучи предложението на Хейзър „за приобщаващ форум за хуманитарна ангажираност“. На срещата, каза той, „и двете страни се споразумяха да работят в тясно сътрудничество по пилотен проект под ръководството на специалния пратеник и да проучат хуманитарна пауза и включваща доставка на помощ в активни зони на конфликт“.
Относно призива на Хейзер за освобождаване на всички деца, Хак каза, че „бяха дадени гаранции, че деца под 12-годишна възраст няма да бъдат задържани в затвори или други съоръжения“. Той каза, че на Хейзър също е било обещано, че „ще се обмисли по-лека присъда за деца на възраст 16 и 17 години“.
Хак не спомена другите въпроси, повдигнати от Хейзър по време на нейното двудневно посещение, което показва, че е имало малък или никакъв напредък по нейните призиви за спешно прекратяване на цялото насилие, включително прекратяване на въздушните бомбардировки и изгарянето на домове и гражданска инфраструктура, започване на стъпки за възстановяване на гражданското управление, освобождаване на всички политически затворници и прекратяване на екзекуциите.
Военното превземане беше посрещнато с масивна обществена съпротива, която оттогава се превърна във въоръжена съпротива, която някои експерти на ООН, включително предшественика на Хейзър, Кристин Шранер Бургенер, характеризират като гражданска война. Критиците на армията я обвиняват в прилагане на широко разпространени човешки права.
Голяма част от международната общност, включително членовете на Мианмар в Асоциацията на нациите от Югоизточна Азия, изразиха разочарование от твърдата линия, която генералите възприеха, за да се съпротивляват на реформите. Военните ръководители на Мианмар се съгласиха с план от пет точки на АСЕАН през април 2021 г. за възстановяване на мира и стабилността в страната, включително незабавно спиране на насилието и диалог между всички страни. Но военните не са положили много усилия за изпълнение на плана.
В изявление при напускането на Мианмар Хейзер каза, че всеки напредък в Мианмар зависи от прекратяването на насилието и видимите и значителни подобрения в живота на хората.
