Когато дупката в озоновия слой беше открита за първи път през 1985 г., Пол А. Нюман беше разтърсен като учен.
„Тогава загубих много сън, защото не знаехме какво точно се случва и след това не знаехме как наистина ще се развие“, каза той пред ABC News.
Учените скоро успяха да открият причината: хлорофлуоровъглеводороди или CFCs – химикали, използвани обикновено по онова време в производството на аерозолни спрейове, хладилници и климатици. Веднъж разградени в горните слоеве на атмосферата от силна ултравиолетова радиация, те освобождават озоновия хлор.
Монреалският протокол, универсално ратифициран договор на ООН, който влезе в сила през 1989 г., постепенно прекрати производството на вещества, разрушаващи озоновия слой, включително CFC. И най-новата четиригодишна оценка на ООН за тези усилия, публикувана в понеделник, установи, че озоновият слой – който защитава планетата от вредната радиация, която е свързана с рак на кожата и увреждане на реколтата – бавно продължава да се възстановява.
„През последните няколко години спах доста добре“, каза Нюман, съпредседател на научната оценка. „Все още има проблеми с климата, но що се отнася до озоновия слой, мисля, че вървим към добра форма.“
Възстановяване на озона
Последният доклад, разглеждащ напредъка на Монреалския протокол, установи, че емисиите на произведени от човека вещества, разрушаващи озоновия слой като CFC, които някога са били широко използвани, са „намалели значително“, каза Нюман.
Докладът потвърждава постепенното премахване на почти 99% от забранените вещества, разрушаващи озоновия слой, каза ООН. Преди няколко години имаше неочаквани емисии на един от забранените химикали – хлорофлуоровъглеводород-11 или CFC-11 – в източен Китай, въпреки че тези числа също са се върнали до очакваните нива, каза Нюман.
Нивата на озоноразрушаващи вещества в атмосферата също продължават да намаляват, въпреки “хълцането” в емисиите на CFC-11, каза Нюман. Нивата на хлор са намалели с 11,5% от пика през 1993 г., докато нивата на бром, друго разрушаващо озона вещество, са надолу с 14,5% от пика през 1999 г., според доклада.
Тази карта показва размера и формата на озоновата дупка над Южния полюс на 5 октомври 2022 г., когато тя достигна своя еднодневен максимален размер за годината.
НАСА
В резултат на това озонът се увеличава в горната стратосфера, каза Нюман. Ако настоящите политики останат в сила, се очаква озоновият слой да се възстанови до нивата от 1980 г. до 2040 г., докато над Антарктика това възстановяване се очаква около 2066 г., се казва в доклада.
“Това е наистина добра новина. Това наистина показва, че Монреалският протокол работи”, каза Нюман. „Знаехме, че ако ограничите или спрете растежа на хлорофлуоровъглеводородите и те паднат, този озон ще се възстанови. И не само виждаме това възстановяване, но то е възстановяване с очакваната скорост.“
Проблемни области
Има области на безпокойство, които биха могли да осуетят този очакван напредък, отбеляза Нюман, като необяснимо увеличение на забранените озоноразрушаващи вещества като CFC-11.
Също така не е ясно какво въздействие биха могли да имат технологии като самолети на голяма надморска височина или геоинженерство – метод за изкуствено охлаждане на планетата чрез въвеждане на аерозоли в стратосферата, за да се увеличи отражението на слънчевата светлина, каза той.
За първи път оценката разглежда потенциалното въздействие на геоинженерството върху озона и установява, че „нежелана последица“ е, че то „може също така да повлияе на стратосферните температури, циркулацията и производството на озон и скоростите на унищожаване и транспорт“, се казва в доклада.
“Когато вулканите изхвърлят частици в стратосферата, това има пряко въздействие върху озоновия слой. Така че, ако човек започне да прави същото нещо, за да охлади повърхността на Земята, това ще окаже въздействие върху озоновия слой”, каза Нюман. Мисля, че сме в добра форма, но трябва да бъдем бдителни, за да сме сигурни, че няма да направим нещо подобно отново.
