Папи Ханс: Проблем е, когато изкуството е в ръцете на олигофрени

Светът се изкриви по начини, които никога не сме смятали за възможни

В моята приятелка няма егоизъм, тя има голяма душа и сърце

Сара казва, че бих бил идеалният „ерген“

Преди да се превърне в музикалната сензация Папи Ханс, Константин Трендафилов стана известен като един от най-популярните млади автори у нас. Стихосбирката му “За кого се сещаш, когато се сещаш за някого?” е финалист в надпреварата за любима книга на България през 2016 г., а романът му “Затворено сърце” също се приема много добре на нашия книжен пазар. Константин има успешна кариера и в рекламния бизнес, но най-голямата му страст е музиката. Още дебютната му песен „Cupcake” покори класациите, а последвалите я песни също се превърнаха в хитове. Миналата година изпълнителят зарадва феновете си с албума “12”, всяка песен от който има собствен видеоклип. В много от тях участва и приятелката на Папи – актрисата и модел Сара Драгулева. Преди това той имаше връзка с поп звездата Дара, с която са приятели и до днес. Родителите на Константин Трендафилов са поетесата и писател Кристин Димитрова и литературният критик, поет и преводач – Владимир Трендафилов, на които той признава, че дължи много.

– Папи, как ти се отразява като млад човек с буден и търсещ ум всичко, което се случва около нас напоследък – какви въпроси си задаваш?

– Бих искал да кажа, че вътрешно съм потресен, но истината е, че през последните години имам чувството, че всяка новина е за все по-шокиращ катаклизъм от предишния – светът се е огънал по начин, който не сме предполагали възможен! Не бяха изолации, земетресения, войни, инфлации, катастрофи… Чувствам се странно вцепенен и готов за всякакви ужаси. Чудя се кога ще свърши всичко това и как ще свърши?!

– Как ви подейства новината за убийството на известния психолог Иван Владимиров-Нав от негов съсед, която шокира много хора у нас, още повече че престъплението е извършено от човек, срещу когото вече има подадена жалба за заплахи и притежаване на оръжие? Какво мислите за това, че у нас рядко има наказание за тежки престъпления?

– Побиват ме тръпки! Мисля, че това е класически пример как хората в България просто се движат на две скорости. От една страна виждаш умните, интелигентни и осъзнати хора, които могат да предскажат как ще постъпят хората, от другата страна, които имат животински инстинкти и не разсъждават… Гледах как Иван Владимиров почти пророчески предусеща убийството си – природата на глупаците е крайно и предвидимо. Учудващо е как в България се оправдават всякакви изроди по какви ли не причини, у нас липсата на отговорност е навсякъде – всеки има някъде човек и познава някой, който му прави услуга или го прикрива…

– Агресията и езикът на омразата вече превзеха социалните мрежи. Как се справяш с омразата и съгласен ли си с Влади Въргала, че преди известното име е било повод за уважение, а днес е причина да те мразят?

– Така е, в България всеки, който стане популярен и спонтанната реакция винаги е “кой си ти, че да надигаш глава” или “как изглеждаш и защо смяташ, че трябва да ти се обръща внимание?!” Вместо хора те също обичат да търсят нови видни хора, тук ги подлагаме на изпитание и минават години докато човек се легитимира. Омразата е нещо много реално, което възрастните хора подценяват и трябва да се замислим за това, защото днешната детска площадка е интернет. Когато някой там ги нарече грозни или ненужни – това е истинска обида и тема, която не трябва да се пренебрегва. Що се отнася до това как се справям с омразата – научих се да не го приемам твърде сериозно, защото 10 пъти от 10 хората, които не ме харесват, са тези, които и аз не харесвам. Никога не съм срещал интелигентен и готин човек, който да харесва и да не ме харесва, но се е случвало – злобни и завистливи хора претърсват девет кладенеца вода, за да намерят причини да не ме харесват! Ключът е да спреш да искаш да бъдеш харесван от всички, защото в този живот или се превръщаш в ръкавица и никой не те харесва, или преминаваш през живота без одобрението на всички, което означава, че ставаш нещо.

– В края на миналата година излезе албумът ви “12”, който е уникален с много хитове и с това, че всяка песен в него има видеоклип. Как се приема от музикалните фенове и бихте ли решили да се заемете отново с толкова амбициозен проект?

– Честно да ви кажа, в момента се чувствам в постнатална (следродилна) депресия! (Смее се.) Колкото и стресиращо да беше и това беше най-трудният период в живота ми, това ми липсва толкова много – ставане и лягане целенасочено с мисълта, че имам да завърша албум. Не бих рискувал скоро да се захвана със същия шах, поради единствената причина, че ограничава креативността, а не заради стреса. Мисля да направя песни като триптих – обединени визуално, текстово и музикално като концепция, което е готино, но почти никой не го прави в България, явно защото ми е хоби. Тази година ще издам няколко сингъла, но пак ще бъда доста зает. Иначе албумът върви много добре като продажби, въпреки че като цяло албумът в днешно време е по-скоро бутиков артикул и го купуват само истински фенове. Ключът за мен е, че има огромен интерес към песните и те имат много слушания в стрийминг платформи и навсякъде, където отида на живо, е пълно с хора, които пеят всяка една песен дума по дума!

– А как решихте да поканите за клипа на “Господин Перфектен” – Виктор Стоянов, който стана много известен покрай шоуто “Ергенът”?

– Някак си ми се стори смешно и много тематично да го поканя, защото той се е превърнал в олицетворение на перфектния мъж – кой друг да викам за това видео, освен него?! Виктор е „Mr. Перфектно“, докато аз съм антигероят във видеото – реших, че е интересна идеята да го поканя и той прие с голяма радост. С него се сприятелихме – готин и интелигентен човек, оказа се и фен на музиката.

– Ти самият би ли се превъплътил в ролята на “Ергенът” и смяташ ли да си ерген дълго време, при положение, че си сериозно обвързан с красивата актриса Сара Драгулева?

– Истината е, че Сара много пъти ми е казвала, че ако тя искаше – щях да бъда идеалният ерген. (Смее се.) И така, играх този филм и бях Ергенът дълго време! Честно казано не съм по браковете – хората в днешно време се женят и след няколко години повечето се разделят, бракът все повече остарява като понятие и смисъл, но ако някой иска – защо не!

– Сигурно много от песните ви в албума ви “12” са посветени на вашата приятелка. Тя ли е най-голямата ви муза и какви качества я правят специална за вас?

– Няколко от песните са за нея, но не всички – трудно ми е да се вманиачавам в един човек и да му посветя цялата си работа. Да, тя е повод за мен да творя, но не в смисъл на муза, а в смисъл на партньор, защото със Сара заедно написахме текстовете за моя албум и тя има ключова роля в създаването му. Имам силна непоносимост към хора със скрити мотиви, към манипулатори и заинтересовани хора, които искат нещо от теб. Отдавна съм в светлината на прожекторите и те искаха много от мен, докато Сара не е такъв човек и иска дребни неща като да прекарваме повече време заедно. Към нея няма интерес, тя е човек с голяма душа и сърце.

– А колко от стихотворенията в новата ти стихосбирка „Имам нещо да ти казвам” са посветени на любимата жена?

– Много малко, защото стихосбирката е писана през последните пет-шест години и една малка част от стиховете са създадени, откакто сме заедно.

– На 19 февруари отбелязваме 150 години от обесването на Васил Левски. Възхищавате ли се на създаването на нови филми за нашите национални герои и история или смятате, че трябва да се подхожда много внимателно?

– Абсолютно се възхищавам да правя филми за тях, но те трябва да са добри. Не смятам, че има твърде свещена тема, за да бъде засегната – чрез изкуството се увековечават важни личности. Проблем е, когато изкуството е в ръцете на олигофрени, но успокойте се хора – слабият филм прави услуга само на слаб режисьор, не и на Васил Левски.

– Дебютирахте успешно на големия екран във филма на Ники Илиев “Завръщане 2”, в който персонажът ви сваля неуспешно Диляна Попова. В живота кой според вас е най-успешният начин да впечатлите една жена, освен да изпращате голи селфита, както е популярно напоследък?

– Да, макар че понякога и това прави впечатление – зависи кой и на кого ги изпраща! (Смее се.) Истината е, че най-добрият начин да впечатлите някого е да бъдете честни и уверени.

– А твоите фенове често ли ти пращат провокативни снимки или селфита?

– Отдавна не, като цяло съм една от най-примерните в това отношение и цяла България знае, че съм в щастлива връзка.

– Вашата майка е известната поетеса Кристин Димитрова. Кои са най-важните уроци, които научи от нея? Сигурно не е съгласна с твоята реплика „мамо, не си случила на сине“, която използваш в песента „Добро дете“?

– Със сигурност и аз не мисля така. (Смее се.) В много от песните се опитвам да се поставя на мястото на друг човек и много малка част от текстовете са базирани на мои истории. Иначе съм голям късметлия откъм родители – израснал съм в семейство, в което смисълът, естетиката, изкуството и културата са имали значение. Много е важно да се научиш на това от малък, а ако растеш простоват и грубиян – нищо не те убеждава, че има нещо по-важно от това какво ядеш. От майка ми съм научил, че животът продължава и трябва да съм позитивен – да вървя с усмивка напред, защото в крайна сметка ние сами сме авторите на своето щастие или нещастие.

– Какво мислите за това, че най-следваните личности в социалните мрежи у нас са поп фолк певиците? Кои изпълнители в различни жанрове следиш и мислиш ли за друг дует с Азис?

– Следя само двама от поп фолка – Азис и Галена. Уважавам всички талантливи музиканти. Поп фолкът е най-ядливата музика в България – у нас 90 процента е поп фолк. От другите жанрове: един от тези, които следя е Дара! Освен това следя много графични дизайнери и художници, това ми е по-интересно. За нов дует с Азис – може би ще го повторим някой път. Толкова много го обичам и уважавам и ако един ден напиша песен и си кажа: „Тук трябва да влезе Азис“ и веднага вдигна телефона и го направя, той ще реагира по същия начин. Азис е един от малкото хора, които смятам за авторитетни в това, което правят и ме възприема по същия начин.

– Имате ли любима мисъл?

-“Ако слушах хората какво искат, бих им дал по-бърз кон.” Това е на Хенри Форд.

Source