© Велко Ангелов
В България принадлежността към група се цени, от нея се очаква да се грижи за членовете си, но в замяна се иска лоялност.
Те приемат йерархичен ред, в който всеки има място и не се нуждае от допълнително обяснение защо е там и как системата е изградена по този начин. Смята се, че йерархията в организациите отразява първоначалните неравенства, централизацията е популярна, от подчинените се очаква да се казва какво да правят, а идеалният шеф е автократ, който командва, но е доброжелателен към подчинените и им дава бонуси.
Ако по това описание могат да се разпознаят реалностите в българското общество, политика и бизнес, то анализаторите от финландската консултантска компания Hofstede Insights са си свършили добре работата. Ето още едно тяхно наблюдение:
„България е колективистично общество. Това се демонстрира от тясната и дългосрочна обвързаност с „групата“ – било то семейство, роднини или по-широка мрежа от връзки. Лоялността в колективистичната култура е от първостепенно значение и стои над повечето други обществени правила и наредби.
Обществото насърчава силни взаимоотношения, при които всеки поема отговорност за членовете на своята група. В колективистичните общества нарушаването на правилата води до срам и загуба на уважение от другите, отношенията работодател/служител се възприемат от морална гледна точка (като вид семейна връзка), решенията за наемане и кариерно израстване отчитат отношението на служител в неговата група; управлението е управление на групи.”
Още по темата в “Дневник”:
Hofstede Insights съществува от 35 години, помагайки на някои от най-големите организации и компании в света да подобрят работата си и да разберат по-добре познати и непознати култури и страни.
С други думи, екипът прави абстрактните концепции разбираеми, използвайки подхода на холандския социолог Heert Hofstede, един от най-влиятелните изследователи на това как ценностите на работното място се влияят от културната среда. Той е признат и за създател на първия емпиричен модел на измеренията на националната култура, работещ върху модели на организационна култура и идеи, вкоренени в психологията и управлението.
Така Hofstede Insights създаде модел, представящ в много кратка форма характерните черти на обществата в десетки страни, използвайки шест основни индикатора (т.нар. 6-D модел). Благодарение на интерактивен инструмент всяка анализирана страна може да бъде сравнена едновременно с до три други.
© hofstede-insights
Индикаторите за България по шестте критерия за оценка.
Котировката в началото например е по индикатора “Разстояние на мощността” и се занимава с това как хората се отнасят към неравенствата около тях, степента, в която очакват и приемат, че властта е разпределена неравномерно. Втората котировка е от индикатора “индивидуализъм”, занимаващи се със степента, в която едно общество поддържа взаимозависимост между своите членове, т.е. как хората се самоопределят между „Аз“ и „Ние“. В индивидуалистичните общества, каквото българското не е, се приема, че всеки се грижи изключително за себе си и близките си. В колективистичните, какъвто според анализаторите е българският, хората принадлежат към групи, които се грижат за тях, в замяна на което искат лоялност от членовете.
Последното е важно не само като обяснение на структурирането и действията на хората в България, но и до известна степен обяснява проблемите, които имат българите в страни с подчертано по-индивидуалистични общества:
- В България за „Дистанциране от властта“ са отчетени 70 единици (от максимум 100), докато в Германия, където живеят и работят стотици хиляди българи, този показател е 35, т.е. местното общество по-малко приема установените йерархии. , началниците в командването и лидерството се очаква повече да демонстрират опит и знания.
- В сравнение със САЩ, към които хиляди българи се стремят от десетилетия, показателят “Индивидуализъм” е 91 пункта при над три пъти по-нисък (30 пункта) за България. Т.е. българинът попада в общество, в което всеки трябва да бъде самодостатъчен и инициативен, а не толкова да разчита на властта за подкрепа и началниците да му обясняват всеки път какво да прави. Това е страна, в която много хора се преместват в търсене на по-добри възможности, лесно се създават познанства, но е трудно да се създават приятелства.
© hofstede-insights
Сравнение на знаците на България с тези на Финландия, където са създадени, Германия и САЩ.
Който се счита за успешен
“мъжественост” е един от изненадващите индикаторни термини, избрани от Hofstede Insights. В него високите резултати (Мъжки) означават, че обществото се движи от конкуренция, постижения и успех. „Успех“ е нещо, което се определя от победителите или най-добрите в дадена област, т.е. става въпрос за ценностна система, която започва в училище и продължава през целия живот на организацията през следващите десетилетия.
Тук на скалата Мъжко-Женско България получава 40 единици и е оценена по-скоро като сравнително „женско“ общество, описано като:
„В женските страни фокусът е върху „вие работите, за да живеете“, ръководството се стреми към консенсус, хората ценят равенството, солидарността и качеството на своя работен ден и място. Конфликтите се разрешават чрез компромис и преговори. Стимули като свободно време и гъвкавост. Фокусът е върху това да живеем добре, а не върху статуса.”
Основно в “женските” общества просперитетът се смята за признак на успех, а изпъкването от тълпата се гледа с недоволство, казват анализаторите. Българите, които са по-скоро в средата на скалата, изглежда са в напрежение между това да не харесват, когато някой привидно успява, но и да завиждат, когато друг има добър стандарт, постигнат или с труд, или с престъпление.
„Фундаменталният въпрос тук е какво мотивира хората – да искат да успеят (мъжественост) или да се наслаждават на това, което правят (женственост).“
© Юлия Лазарова
Част от антиправителствения протест за оставката на премиера Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев през 2020 г.
Подозрение за нови идеи
Индикаторът за избягване на несигурността по-скоро затвърждава тези наблюдения. Целта му е да покаже как едно общество се справя с факта, че никога не знаеш какво те очаква и с дилемата да се опиташ по някакъв начин да контролираш бъдещето или просто да оставиш да се случи „каквото и да дойде“.
С 85 от 100 единици българите демонстрират, че искат да намалят несигурността по всякакъв начин и принадлежат към обществата, поддържащи строг кодекс на вярвания и поведение, нетърпимост към необичайни идеи и начин на живот. „В тези култури има емоционална нужда от правила (дори когато те никога не работят), времето струва пари, „работете напразно, не стойте напразно“, нормата е да бъдете точни и да следвате стриктно инструкциите, иновациите са изпълнени при съпротива сигурността е важен елемент в личната мотивация.”
По принцип такива общества изграждат институции, които да ги предпазват от несигурност, но когато те не работят, това не намалява безпокойството на хората.
Следният индикатор е свързан с миналото – „Дългосрочна ориентация“, т.е. как обществото поддържа връзка с историята си, докато се справя с трудностите на настоящето и бъдещето. Някои страни се справят, като разчитат на древни традиции и норми и са подозрителни към промените, докато други са по-прагматични и ценят пестеливостта и събирането на информация за ситуацията.
„С показател 69 България е прагматична култура, в която истината зависи в значителна степен от ситуацията, контекста и времето. Българите демонстрират способност лесно да адаптират традициите към променящите се обстоятелствасилно подкрепяме пестеливостта, внимателното харчене на пари и постоянството в преследване на резултати.”
© Георги Кожухаров
Българите възпитават децата си сравнително строго, смятат анализатори.
“Склонност към цинизъм и песимизъм”
като “индулгенция” последният индикатор използван от Hofstede Insights може да бъде преведен на български. Измерва доколко обществото глези малките деца или ограничава техните желания и импулси, т.е. става дума за възпитание.
„България има много нисък резултат (16 единици от 100), което я прави силно рестриктивна култура за нейните деца. Такива общества са склонни към цинизъм и песимизъм. Рестриктивните общества не наблягат много на свободното време и контролират удовлетворението на техните желания. Хората с такава ориентация възприемат действията си като ограничени от обществените норми и смятат, че отдаването е погрешно или дори погрешно.”
