ОБЕДИНЕНИ НАЦИИ (AP) — Организацията на обединените нации прогнозира в сряда, че глобалният икономически растеж ще спадне значително до 1,9% тази година в резултат на хранителната и енергийната криза, предизвикана от войната в Украйна, продължаващото въздействие на пандемията от COVID-19, постоянно високата инфлация и извънредната климатична ситуация.
Рисувайки мрачна и несигурна икономическа перспектива, Департаментът по икономически и социални въпроси на ООН заяви, че настоящото глобално икономическо забавяне „засяга както развитите, така и развиващите се страни, като много от тях са изправени пред рискове от рецесия през 2023 г.“
„Широкообхватно и силно забавяне на глобалната икономика се очертава да бъде голямо на фона на висока инфлация, агресивно затягане на паричната политика и повишена несигурност“, каза генералният секретар на ООН Антонио Гутериш в предговора към доклада от 178 страници.
В доклада се казва, че тазгодишната прогноза за икономически растеж от 1,9% – спад от очакваните 3% през 2022 г. – е един от най-ниските темпове на растеж през последните десетилетия. Но предвижда умерено покачване до 2,7% през 2024 г., ако инфлацията постепенно намалее и икономическите проблеми започнат да отшумяват.
В годишния си доклад по-рано този месец Световната банка, която отпуска пари на по-бедните страни за проекти за развитие, намали прогнозата си за растеж почти наполовина, от предишната си прогноза от 3% до само 1,7%.
Международният валутен фонд, който предоставя заеми на нуждаещи се страни, прогнозира през октомври, че глобалният растеж ще се забави от 6% през 2021 г. до 3,2% през 2022 г. и 2,7% през 2023 г. Управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева каза на Световния икономически форум миналата седмица в Давос че 2023 г. ще бъде трудна година, но се придържа към прогнозата и каза, че „не очакваме глобална рецесия“.
Според доклада на ООН тази година „импулсът на растеж е отслабнал в Съединените щати, Европейския съюз и други развити икономики, което се отразява неблагоприятно на останалата световна икономика“.
В Съединените щати се предвижда БВП да се разшири само с 0,4% през 2023 г. след очакван растеж от 1,8% през 2022 г., каза ООН. И много европейски страни се очаква да преживеят „лека рецесия“ с войната в Украйна, която навлиза във втората си година на 14 февруари, високите разходи за енергия, инфлацията и по-строгите финансови условия, потискащи потреблението и инвестициите на домакинствата.
Икономиките в 27-членния Европейски съюз се очаква да нараснат само с 0,2% през 2023 г., което е спад от прогнозираните 3,3% през 2022 г., съобщиха от ООН. А в Обединеното кралство, което напусна ЕС преди три години, се очаква БВП да се свие с 0,8% през 2023 г., продължавайки рецесията, започнала през втората половина на 2022 г., се казва в съобщението.
След като правителството на Китай изостави политиката си за нулев COVID в края на миналата година и облекчи паричната и фискалната политика, ООН прогнозира, че икономиката му, която се разшири само с 3% през 2022 г., ще се ускори до 4,8% тази година.
„Но се очаква повторното отваряне на икономиката да бъде неравномерно“, каза ООН. „Растежът вероятно ще остане доста под нивото от преди пандемията от 6-6,5%.“
В доклада на ООН се казва, че икономиката на Япония се очаква да бъде сред най-добре представящите се сред развитите страни през тази година, като прогнозата за БВП ще нарасне с 1,5%, малко по-малко от прогнозирания за миналата година растеж от 1,6%.
В цяла Източна Азия ООН каза, че икономическото възстановяване остава крехко, въпреки че растежът на БВП през 2023 г. се прогнозира да достигне 4,4% спрямо 3,2% миналата година и по-силен, отколкото в други региони.
В Южна Азия прогнозата на ООН за средния растеж на БВП ще се забави от 5,6% миналата година до 4,8% тази година в резултат на високите цени на храните и енергията, „затягането на паричната политика и фискалната уязвимост“.
Но растежът в Индия, която се очаква да изпревари Китай тази година като най-населената нация в света, се очаква да остане силен на 5,8%, малко по-нисък от очакваните 6,4% през 2022 г., „тъй като по-високите лихвени проценти и глобалното забавяне натежават инвестиции и износ“, се казва в доклада на ООН.
В Западна Азия страните производителки на петрол се възползват от високите цени и растящото производство, както и от съживяването на туризма, каза ООН. Но икономиките, които не са производители на петрол, остават слаби „предвид затягането на достъпа до международно финансиране и сериозните фискални ограничения“, а средният растеж в региона се очаква да се забави от приблизително 6,4% през 2022 г. до 3,5% тази година.
ООН каза, че Африка е била засегната „от множество шокове, включително по-слабо търсене от ключови търговски партньори (особено Китай и Европа), рязко увеличение на цените на енергията и храните, бързо нарастващи разходи за заеми и неблагоприятни метеорологични явления“.
Един от резултатите, каза той, е нарастващото бреме за обслужване на дълга, което принуди все по-голям брой африкански правителства да търсят двустранна и многостранна подкрепа.
ООН прогнозира икономическият растеж в Африка да се забави от приблизително 4,1% през 2022 г. до 3,8% тази година.
В Латинска Америка и Карибите ООН каза, че перспективите „остават предизвикателни“, позовавайки се на перспективите на пазара на труда, упорито високата инфлация и други проблеми. Прогнозата е, че регионалният растеж ще се забави до едва 1,4% през 2023 г. от очаквано увеличение от 3,8% през 2022 г.
„Очаква се най-големите икономики в региона – Аржентина, Бразилия и Мексико – да растат с много ниски темпове поради затягането на финансовите условия, отслабването на износа и вътрешната уязвимост“, казаха от ООН.
За най-слабо развитите страни в света според ООН се предвижда растеж от 4,4% тази година, приблизително същото като миналата година, но значително под целта на ООН от 7% до 2030 г.
