Путин вдига напрежение в Украйна, суспендира ядрения пакт СТАРТ

Политика

Телевизионен екран показва руския президент Владимир Путин, който обявява началото на военната операция през февруари 2022 г., до картонена изрезка, изобразяваща руски войник, на изложба, посветена на участието на руската армия във военните действия в Украйна в Музея на артилерията в Санкт Петербург, Русия, понеделник, 20 февруари 2023 г. AP Photo/Дмитри Ловецки

От Асошиейтед прес, Associated Press

21 февруари 2023 г

Руският президент Владимир Путин суспендира участието на Москва в последния останал пакт за контрол на ядрените оръжия със Съединените щати, обявявайки хода във вторник в горчива реч, в която даде да се разбере, че няма да промени стратегията си във войната в Украйна.

Путин обаче подчерта, че Русия все още не се оттегля от пакта и часове след обръщението му външното министерство каза, че Москва ще спазва ограниченията на договора за ядрени оръжия. Освен това се казва, че Русия ще продължи да обменя информация за тестови изстрелвания на балистични ракети съгласно по-ранни споразумения със Съединените щати.

В своето дълго отлагано обръщение към нацията Путин представи страната си – и Украйна – като жертви на западната двойна игра и каза, че Русия, а не Украйна, се бори за самото си съществуване.

„Ние не воюваме с украинския народ“, каза Путин преди първата годишнина от войната в петък. „Украинският народ стана заложник на киевския режим и неговите западни господари, които на практика окупираха страната.

Речта повтори литания от оплаквания, които той често е предлагал като оправдание за широко осъжданата военна кампания, като същевременно обеща, че няма да отстъпи военната сила.

Наред с ограниченията върху броя на ядрените оръжия, Новият СТАРТ от 2010 г. предвижда широки инспекции на ядрени обекти. Путин каза, че Русия трябва да бъде готова да възобнови тестовете на ядрени оръжия, ако САЩ го направят, ход, който ще сложи край на глобалната забрана за подобни тестове, действаща от ерата на Студената война.

Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш отговори, като призова Русия и Съединените щати незабавно да се върнат към диалог, защото „свят без контрол върху ядрените оръжия е много по-опасен и нестабилен“.

Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен определи решението на Москва да прекрати участието си в договора като „наистина жалко и много безотговорно“.

„Ще наблюдаваме внимателно какво всъщност прави Русия“, каза той по време на посещение в Гърция.

Президентът на САЩ Джо Байдън, говорейки в Полша ден след изненадващото си посещение в Украйна, не спомена спирането на СТАРТ, но разкритикува Путин за инвазията. Той обеща да продължи подкрепата си за Украйна въпреки “трудните и горчиви дни, които предстоят”.

„Демокрациите по света ще стоят на стража на свободата днес, утре и завинаги“, каза Байдън в забележителния кралски замък във Варшава пред ликуваща тълпа от поляци и украински бежанци.

Съобщението на Путин беше вторият път през последните дни, когато войната в Украйна показа, че може да се разпространи в опасни нови терени, след като Блинкен каза на Китай през уикенда, че би било „сериозен проблем“, ако Пекин предостави оръжия и боеприпаси на Русия.

Китай и Русия съгласуваха външните си политики, за да се противопоставят на Вашингтон. Пекин отказа да осъди инвазията на Русия или зверствата срещу цивилни в Украйна, като същевременно остро критикува западните икономически санкции срещу Москва. В края на миналата година Русия и Китай проведоха съвместни военноморски учения.

Заместник-ръководителят на разузнавателната служба на Украйна Вадим Скибицки каза пред Асошиейтед прес, че неговата агенция досега не е забелязала признаци, че Китай предоставя оръжие на Москва.

Русия нахлу в Украйна на 24 февруари 2022 г. и се втурна към Киев, очевидно очаквайки бързо да превземе столицата. Но твърдата съпротива от страна на украинските сили – подкрепени от западни оръжия – отблъсна войските на Москва. Докато Украйна си върна много области, първоначално завзети от Русия, страните затънаха другаде.

Войната съживи разделението между Русия и Запада, съживи съюза НАТО и създаде най-голямата заплаха за управлението на Путин от повече от две десетилетия.

В речта си във вторник Путин отново предложи своя собствена версия на най-новата история, отхвърляйки аргументите на Украйна, че се нуждае от западна помощ, за да осуети руско военно превземане. Той многократно е описвал разширяването на НАТО, за да включи страни, близки до Русия, като екзистенциална заплаха за неговата страна.

„Те са тези, които започнаха войната. И ние използваме сила, за да го сложим край“, каза той пред публика от депутати, служители и войници и излъчен по всички държавни телевизионни канали.

Италианският премиер Джорджиа Мелони, която беше в Украйна във вторник, каза, че й се иска Путин да е възприел различен подход.

„Това, което чухме тази сутрин, беше пропаганда, която вече познаваме“, каза Мелони на английски. „Той казва, че (Русия) е работила по дипломация, за да избегне конфликта, но истината е, че има някой, който е нашественикът, и някой, който се защитава.“

Със Зеленски се срещна и новоназначеният председател на комисията по външни работи на Камарата на представителите на САЩ, който ръководи делегация за първи път от началото на войната и след като републиканците спечелиха контрола над Камарата на представителите.

Председателят Майк Маккол и шепа други депутати от Републиканската партия казаха, че са имали продуктивна среща за това от какво се нуждае Зеленски, за да спечели войната. Той им предостави списък с оръжия, включително артилерия с по-голям обсег и системи въздух-земя.

Срещата идва, когато някои твърдо десни републиканци обещават да блокират бъдещата помощ на САЩ за Украйна. „Виждали сме отново и отново мнозинството републиканци и демократи да подкрепят нашата помощ за Украйна“, каза Маккол в изявление. „Но администрацията на Байдън трябва да изложи своята дългосрочна стратегия.“

Путин отрече каквото и да е нарушение в Украйна, дори след като силите на Кремъл удариха цивилни цели, включително болници, и са широко обвинявани във военни престъпления.

Зеленски цитира нови атаки срещу украински цивилни във вторник и омаловажи речта на Путин.

„Не съм го гледал, защото през това време имаше ракетни удари по Херсон. Двадесет и един души бяха ранени и шестима бяха убити“, каза той.

Путин също обвини Запада, че се прицелва в руската култура, религия и ценности. Той стреля по друг начин срещу политиките на Запада за равенство между половете, които описа като усилия за унищожаване на „традиционните“ ценности.

И каза, че западните санкции не са „постигнали нищо и няма да постигнат нищо“. Той разкритикува руските магнати, които държат активите си на Запад и ги виждат конфискувани или замразени като част от санкциите.

„Повярвайте ми, обикновените хора не съчувстваха към онези, които загубиха своите яхти, дворци и други активи в чужбина“, каза Путин.

Въпреки че конституцията на Русия налага президентът да произнася реч за състоянието на нацията всяка година, Путин никога не е произнасял такава през 2022 г. Миналата година Кремъл също отмени две други големи годишни събития – пресконференцията на Путин и силно сценарийния маратон по телефона приемане на въпроси от обществеността.

Отразявайки натиска на Кремъл върху свободата на словото и пресата, той забрани личното отразяване на обръщението от медии от „неприятелски“ страни, включително САЩ, Обединеното кралство и тези в Европейския съюз.

Source