За нас, българите, Левски е мерило за всичко: за чистота на нравите, за толерантност, за държавническо мислене, за харизмата на водача, за смелостта на революционера да осъществи своите идеали. По думите на Мерсия Макдермот, англичанката с българско сърце, дръзнала да напише книга за Апостола, той е “чудото на България, нейното най-голямо съкровище и най-ценният дар за човечеството”.
В динамичното ни настояще, изпълнено с въпроси и съмнения, в търсенето на устойчиви духовни, морални и национални ценности, които ни обединяват, Левски ни е нужен повече от всякога – като коректив на една истина, към която трябва да се стремим. Неговото дело посява в нас порива за свобода – не само физическата, но и истинската свобода на Духа, която отхвърля зависимостите на времето и обстоятелствата. Защото свободата е вътрешно състояние да преодолееш омразата и разединението, да простиш предателството, да протегнеш ръка на ближния.
Може би такъв героизъм е необходим днес.
Време е да оставим книжния образ на Левски и да вложим в ума, в сърцето и в делата си неговия жив идеал.
Това каза днес в словото си по повод 150 години от гибелта на Левски Росица Добрева, директор на РБ „Стилиян Чилингиров“.
Възпоменателната церемония се състоя пред паметника му в Шумен.
Заупокойна молитва отслужиха отец Димитър и отец Красимир. Рецитал изнесоха деца от СУ „Васил Левски“.
Там се събраха стотици шуменци, за да поднесат венци и цветя. На церемонията присъстваха представители на общинска и областна администрация, военни и общественици.
ШУМ. БГ
