Нарва, Естония —
Седмици наред Наталия Задоянова беше загубила връзка с по-малкия си брат Дмитрий, който беше хванат в капан в обсадения украински пристанищен град Мариупол.
Руските сили бяха бомбардирали сиропиталището, където той работеше, и той се беше сгушил с десетки други в замръзналото мазе на сграда без врати и прозорци. Когато го чула следващия път, той бил облян в сълзи.
— Жив съм — каза й той. — Аз съм в Русия.
Задоянов беше изправен пред следващата глава на опустошение за хората от Мариупол и други окупирани градове: насилствено преместване в Русия, нацията, която убиваше своите съседи и обстрелваше родните им градове почти в забрава.
Близо 2 милиона украински бежанци са били изпратени в Русия, според украински и руски официални лица. Украйна описва тези трансфери като принудителни пътувания до вражеска земя, което се счита за военно престъпление. Русия ги нарича хуманитарни евакуации.
Разследване на Асошиейтед прес установи, че въпреки че картината е по-нюансирана, отколкото предполага украинското правителство, много бежанци наистина са принудени да влязат в Русия, подложени са на малтретиране, лишени са от документи и не са наясно с бъдещето си – или дори с местоположението си.
Дмитрий Задоянов, евакуиран от Мариупол, говори по време на интервю в Тбилиси, Грузия, 15 април 2022 г. Когато той избра да бъде евакуиран, единствените възможности бяха автобуси за Русия.
Започва с избор: да умреш в Украйна или да живееш в Русия. Те преминават през поредица от така наречените филтрационни точки, където лечението варира от разпит и претърсване до събличане до издърпване настрана и никога повече. Бежанците описаха стара жена, починала от студа, тялото й беше подуто, и евакуиран, бит толкова жестоко, че гърбът й беше целият в синини.
Тези, които „преминат“ филтрите, са поканени да останат и често им се обещава плащане от около 10 000 рубли ($170), което може да получат или да не получат. Понякога им се отнемат украинските паспорти и вместо това им се предлага възможност за руско гражданство. Понякога те са притискани да подпишат документи, уличаващи украинското правителство и военни.
Тези, които нямат пари или контакти в Русия – мнозинството, според повечето сметки – могат да отидат само там, където са изпратени. АП потвърди, че украинците са получили временно настаняване в повече от две дузини руски градове и населени места.
Разследването на АП обаче откри и признаци на несъгласие в Русия с правителствения разказ, че украинците са спасявани от нацистите. Почти всички бежанци, интервюирани от АП, говориха с благодарност за руснаците, които тихомълком им помагаха чрез тайна мрежа, извличайки документи, намирайки подслон, купувайки билети за влак и автобус, обменяйки украински гривни за руски рубли и дори мъкнейки импровизирания багаж, който съдържа останките на техните предвоенен живот.
Разследването е най-обширното досега за трансферите, базирано на интервюта с 36 украинци, предимно от Мариупол, които са заминали за Русия, включително 11 все още там и други в Естония, Литва, Полша, Грузия, Ирландия, Германия и Норвегия. АП също така използва интервюта с руски подземни доброволци, видеозаписи, руски правни документи и руски държавни медии.
Изтощен и гладен в мазето в Мариупол, Задоянов най-накрая приема идеята за евакуация. Автобусите пътуваха само за Русия.
По пътя руските власти претърсили телефона му и го разпитали. Задоянов беше попитан какво означава да си кръстен и дали има сексуални чувства към момче в лагера.
Той и останалите били отведени на гарата и им казано, че дестинацията им ще бъде Нижни Новгород, на 1300 километра от украинската граница. От влака Задоянов се обажда на Наталия в Полша. Паниката й се надигна.
Слизай от влака, каза тя. Сега.
Прехвърлянето на стотици хиляди хора от Украйна е част от умишлена, системна стратегия, както е посочено в правителствени документи.
Някои украинци остават в Русия, защото макар технически да са свободни да напуснат, те нямат къде да отидат, нямат пари, нямат документи или нямат начин да прекосят разстоянията в една разтегната страна, два пъти по-голяма от Съединените щати. Други може да имат семейни и силни връзки в Русия или предпочитат да започнат наново в страна, където поне говорят езика. И някои погрешно се страхуват, че ако се върнат, Украйна ще ги преследва, че отиват при врага.
Людмила Болбад и нейният син Глеб, евакуирани от Мариупол, Украйна, седят с кучето си Луна в хотелската си стая в Хабаровск, Русия, на 18 юли 2022 г. Семейството планира да остане в Русия с надеждата да се върне в по- нормален живот за семейството си и страх да не я помислят за предатели в Украйна.
Семейството на Людмила Болбад напусна Мариупол пеша и в крайна сметка взе деветдневно пътуване с влак до град Хабаровск, близо до китайската граница и на близо 10 000 километра от Украйна.
Болбад и нейният съпруг си намериха работа във фабрика. Нищо друго не се е случило, както са се надявали.
Те предадоха украинските си паспорти в замяна на обещания за руско гражданство, само за да открият, че наемодателите няма да дават под наем на украинци без валиден документ за самоличност. Обещаните плащания идват бавно и те са блокирани със стотици други от Мариупол в западнал хотел с едва годна за консумация храна. Но ако се върне, Болбад смята, че Украйна ще я възприеме като предател и планира да остане в Русия.
„Опитваме се по някакъв начин да се върнем към нормален живот, да се насърчим да започнем живота си от нулата“, каза тя.
За украинците, опитващи се да избягат, помощта често идва от неочакван източник: руснаците.
Наскоро в Естония руски татуист придружи семейство от Мариупол през границата до приют.
Татуистът, който поиска името му да не се разкрива, тъй като все още живее в Русия, беше последният във верига от доброволци, която се простира на 1900 километра от Таганрог и Ростов до Нарва, естонския граничен град. Той се качва на борда в Санкт Петербург няколко пъти седмично, посещавайки Финландия и понякога Естония.
Той каза, че руснаците, които си помагат, се познават само чрез Telegram, почти всички запазват анонимност, „защото всеки се страхува от някакъв вид преследване“.
„Не мога да го спра“, каза той за войната и депортирането на украинци в Русия. — Ето какво мога да направя.
През май доброволци в Пенза в Русия прекратиха усилията си да помогнат на украинските бежанци поради анонимни заплахи. Заплахите включват нарязани гуми, руският символ Z, боядисан в бяло на предното стъкло и графити по вратите и портите, наричащи ги като “укро-нацистки” помагачи.
За Задоянов и много други спасителният пояс от Русия бяха руснаците.
Задоянов слиза от влака за Нижни Новгород с другите украинци и църковните контакти там им дават подслон и първите стъпки в намирането на изход от Русия в Грузия.
„Той беше толкова емоционално повреден“, каза сестра му Наталия. — Всички бяха.
