Едната е, че в България тенденцията на „лудо харчене“ след пандемията и по време на обезценяването на парите е факт, както и в много други части на Европа и света. Второто е това има разтваряща се ножица сред доходите на т. нар. средна класа в България: хора с доходи в горната граница пълнят ресторантите въпреки завишените цени и това оказва натиск върху общото покачване на цените на заведенията; а за групата с по-ниски доходи храненето навън става по-малко достъпно удоволствие.
Последното не е добра новина от социална и културна гледна точка – храненето навън не е просто лукс или необходимост, то е важна част от съвременния живот и също така е удоволствие, свобода, място и време за общуване , от които някои сега ще се лишат
Ресторантите от бюджетния клас са залогът на по-малки корекции в цените Фотограф: Цветелина Белутова
Оценка: обективно или не съвсем
Факт е, че ресторантьорските разходи за някои пера са се увеличили през последната година, друг е, че ролята им при формирането на цените е много относителна. Продуктите, комуналните услуги и заплатите често съставляват около ¾ от крайната цена в малки семейни и бюджетни ресторанти и заведения за бързо хранене. В средния и високия клас техният дял пада до нива, които са много индивидуални – зависи от популярността, местоположението и помещението, публиката, конкуренцията, качеството на използваните продукти и т.н. Така че не може да се каже каква част от поскъпването в менютата е “обективно”.
Поскъпването на храните е безспорно. Продуктови групи като брашно и зърнени храни, олио, някои зеленчуци, млечни продукти, яйца, говеждо месо и други регистрират пикови цени в различно време. Най-голям е скокът при продуктите от средния клас, които се използват масово и в заведенията.
