КИЕВ – По улиците на Киев Фьодор Достоевски е на път да излезе. Анди Уорхол идва.
Украйна ускорява усилията си да изтрие остатъците от съветско и руско влияние от публичните си пространства, като събаря паметници и преименува стотици улици в чест на собствените си художници, поети, войници, лидери за независимост и други – включително герои от тазгодишната война.
След нахлуването на Москва на 24 февруари, което уби или рани неизброими количества цивилни и войници и разруши сгради и инфраструктура, лидерите на Украйна пренасочиха кампания, която някога се фокусираше върху разрушаването на комунистическото минало, в кампания за „дерусификация“.
Улици, почитащи революционния лидер Владимир Ленин или Болшевишката революция, до голяма степен вече ги нямаше; сега Русия, а не съветското наследство, е враг.
Това е отчасти наказание за престъпленията, извършени от Русия, и отчасти утвърждаване на националната идентичност чрез почитане на украински видни личности, които са били най-вече пренебрегвани.
Русия, чрез Съветския съюз, се възприема от мнозина в Украйна като подпечатала господството си над своя по-малък югозападен съсед от поколения, оставяйки своите художници, поети и военни герои в относителна неизвестност в сравнение с по-известните руснаци.
Ако победителите пишат история, както казват някои, украинците правят известно пренаписване на собствената си – дори когато съдбата им виси на косъм. Тяхната национална идентичност преживява нещо, което може да е безпрецедентен скок, в голям и малък аспект.
Президентът Володимир Зеленски започна да носи черна тениска с надпис „Аз съм украинец“.
Той е сред многото украинци, които са родени, говорейки руски като първи език. Сега те го избягват – или поне ограничават използването му. Украински традиционно се говори повече в западната част на страната – регион, който отрано избягва руските и съветските изображения.
Големи части от Северна, Източна и Централна Украйна правят тази езикова промяна. Източният град Днепър събори в петък бюст на Александър Пушкин – като Достоевски, гигант на руската литература от 19 век. Под брадичката на статуята безцеремонно бе завързана каишка от кран.
Този месец кметът на Киев Виталий Кличко обяви, че още около 30 улици в столицата ще бъдат прекръстени.
Володимир Прокопив, заместник-председател на градския съвет на Киев, каза, че политиката на „декомунизация“ на Украйна от 2015 г. е била прилагана по „мек“ начин, за да не се накърни чувствителността сред рускоезичното и дори промосковско население на страната.
„С войната всичко се промени. Сега руското лоби е безсилно – всъщност то не съществува“, каза Прокопив в интервю за Асошиейтед прес в офиса си с изглед към улица Хрещатик, главната артерия на столицата. „Преименуването на тези улици е като изтриване на пропагандата, която Съветският съюз наложи на Украйна.“
По време на войната руснаците също са се опитвали да подпечатат своята култура и господство в областите, които са окупирали.
Андрю Уилсън, професор в Лондонския университетски колеж, предупреди за „опасностите от пренаписването на периодите в историята, в които украинци и руснаци си сътрудничат и изграждат нещата заедно: Мисля, че целият смисъл на деимпериализиране на руската култура трябва да бъде да се уточни къде имаме преди това е бил сляп – често на Запад.”
Уилсън отбеляза, че украинците „предприемат доста широк подход“.
Той цитира Пушкин, руският писател от 19-ти век, който разбираемо може да разгневи някои украинци.
За тях, например, казаците – славянски народ в Източна Европа – „означават свобода, докато Пушкин ги описва като жестоки, варварски, остарели. И има нужда от руска цивилизация“, каза Уилсън, чиято книга „Украинците“ наскоро беше публикувана в петото си издание.
В програмата си Киев проведе онлайн проучване и получи 280 000 предложения за един ден, каза Прокопив. След това експертна група пресява отговорите, а общински служители и жители на улицата дават окончателен печат на одобрение.
По програмата за „декомунизация“ около 200 улици бяха преименувани в Киев преди тази година. Само през 2022 г. същият брой улици са били преименувани, а други 100 са планирани да бъдат преименувани скоро, каза Прокопив.
Улица, кръстена на философа Фридрих Енгелс, ще почете украинския авангардист Богдан-Игор Антонич. Булевард, чието име се превежда като “Приятелство на народите” – намек за различните етноси под СССР – ще почете Микола Михновски, ранен защитник на украинската независимост.
Друга улица разпознава „Героите на Мариупол“ – бойци, устояли месеци наред срещу опустошителната руска кампания в този пристанищен град на Азовско море, който в крайна сметка падна. Улица, кръстена на руския град Волгоград, сега се нарича улица Роман Ратушни в чест на 24-годишен граждански и екологичен активист, който беше убит във войната.
Малка улица в северен Киев все още носи името на Достоевски, но скоро ще бъде кръстена на Уорхол, покойния поп арт визионер от Съединените щати, чиито родители имат семейни корени в Словакия, от другата страна на западната граница на Украйна.
Валерий Шоломитски, който живее на улица „Достоевски“ от почти 40 години, каза, че може да тръгне и в двете посоки.
„Тук имаме под 20 къщи. Това са много малко“, каза Шоломицки, докато риеше снега от улицата пред избелялата адресна табела с името на руския писател. Той каза, че Уорхол е „нашият художник“ – с наследство в Източна Европа:
Сега „ще бъде още по-добре“, каза той.
„Може би е редно сега да сменяме много улици, защото преди ги именувахме неправилно“, добави той.
___
Василиса Степаненко и Хана Архирова в Киев допринесоха.
Авторско право 2022 г. Асошиейтед прес. Всички права запазени. Този материал не може да бъде публикуван, излъчван, пренаписван или разпространяван без разрешение.
