Лидерът на DUP Джефри Доналдсън говори пред медиите в хотел Culloden в Белфаст
След референдума за Брекзит много лидери говориха с премерена тържественост за мирния процес в Северна Ирландия и Споразумението от Разпети петък. Почти всички са показали в следващите си думи и дела, че не разбират нито едното, нито другото.
Споразумението от Разпети петък не казва нищо за граница между Обединеното кралство и Република Ирландия и не поставя задължения за оставане част от Европейския съюз, неговия митнически съюз или единния пазар. Но се казва, че „ключовите решения“ трябва да се вземат на „междуобщностна основа“ и че „би било погрешно да се правят промени в статута на Северна Ирландия [within the United Kingdom] освен със съгласието на мнозинството от собствения си народ”.
За всички, с изключение на най-пристрастните националисти и гневните останали, е очевидно, че Протоколът за Северна Ирландия е поставил Споразумението от Разпети петък, което трябваше да защитава, на животоподдържащи устройства. За да избегнем граница север/юг между Република Северна Ирландия, вместо това имаме граница изток/запад. Сложните проверки на стоки означават, че търговията между Северна Ирландия и континенталната част на Великобритания е нарушена и се прилага правото на ЕС – тълкувано от Съда на Европейския съюз.
Не е чудно, че Демократическата юнионистка партия не само се противопоставя категорично на протокола, но и е бясна на консерваторите и последователните правителства, които са формирали. Непосредствено след референдума очакванията в Дъблин, Лондон и Белфаст бяха, че границата между Обединеното кралство и ЕС ще бъде север/юг, но с търговски проверки, сведени до минимум чрез комбинация от политика и технологии, и провеждащи се в началото и края на транзит, а не като стоки, пресичащи официалната, но отворена граница.
Пропускът беше продаден, когато Тереза Мей промени обещанието си да избегне връщане „към границите на миналото“ на липса на граница между Северна Ирландия и Републиката. Оттогава нататък търговска граница неизбежно ще лежи между континентална Великобритания и Северна Ирландия, освен ако цялото Обединено кралство не приеме законите на ЕС и не остане на митническата си територия завинаги. Може би това винаги е бил планът за онези, които са я съветвали по това време. Но последващият избор – между разчленяването на Обединеното кралство и предоставянето на Брекзит само по име – беше неприемлив за юнионистите и Консервативната партия.
Борис Джонсън наследи Мей и след като се озова в капан от парламента, който отказа да се съгласи с каквато и да е сделка за Брекзит, и от преговорите в Северна Ирландия, които бяха преминали преди това, той избра много Джонсъново решение. Той прие търговската граница между Великобритания и Северна Ирландия и подписа протокола, знаейки, че не може да работи, разбирайки риска за Съюза, но вярвайки, че ще го промени по-късно. Поддръжниците му го нарекоха смело; критиците му го нарекоха нечестно. В интерес на истината това беше единствената възможност, която му беше на разположение.
Протоколът никога не е бил приложен изцяло, тъй като Великобритания едностранно отказва да приложи големи части от него. Въпреки това и въпреки че Великобритания все още не се е отклонила от множеството закони на ЕС, които някога е прилагала, протоколът вреди на Северна Ирландия и нейното място в Обединеното кралство. Веригите за доставки са нарушени и разходите са се увеличили. Стотици фирми от континентална Великобритания са спрели да продават в Северна Ирландия, супермаркетите са намалили продуктовите си линии, а ЕС е бил прекалено ревностен. Едно проучване установи, че Северна Ирландия е подложена на 20 процента от общите гранични проверки. По време на пандемията Брюксел планира да отмени протокола, за да блокира износа на ваксини.
Би било грешка обаче да виждаме само технократски проблем. Истинският въпрос е за суверенитета, демокрацията и идентичността. Ако изграждането на митническа граница Север/Юг беше толкова вредно за идентичността на националистите в Северна Ирландия, защо никой не помисли, че еквивалентна граница в Ирландско море би навредила на британската идентичност на юнионистите? Независимо дали разбираха или не, твърде малко изглежда ги интересуваше.
От съображения за демокрация и мир протоколът не може да издържи. И сега, когато сделката се задава, Риши Сунак е уверен, че е извлякъл значителни отстъпки от ЕС. Длъжностни лица казват, че за търговията между Великобритания и Северна Ирландия компаниите, които се регистрират при властите, ще могат свободно да изпращат стоките си без документи, ако останат на вътрешния пазар на Обединеното кралство. Северна Ирландия ще подлежи на законите за данъците и държавните помощи на Обединеното кралство. Но докато ролята на Съда на ЕС може да е по-далечна, той все пак в крайна сметка ще се произнесе. „Имаме нивото на законодателството на ЕС в Северна Ирландия“, казва съветник, „надолу до минимума, необходим за отворена граница.“
Като се има предвид опетненото доверие между министрите и DUP, никой не очаква неговият лидер, сър Джефри Доналдсън, да побърза да приветства сделката. Но докато Доналдсън не го убие веднага, Даунинг стрийт вярва, че печели. Те са достатъчно уверени в сделката, за да вярват, че натискът отвътре в Северна Ирландия ще доведе до DUP. А юрисдикцията на Съда, отбелязват те, не е един от седемте теста на Доналдсън за справяне с протокола. Ако DUP успее да приеме сделката, надява се премиерът, тогава споделянето на властта в Северна Ирландия отново ще стане възможно.
Сделката може да не е това, което всички искат, но със сигурност е по-добро от това, което имаме днес. Членовете на торите в дясно – загрижени, че Сунак може да не си върне пълния контрол в Северна Ирландия – трябва да оценят, че премиерът не дава нищо. Отстъпките ни предстоят и – докато Даунинг Стрийт никога не може да каже това публично – ще има бъдещи възможности да настояваме за промяна отново, ако е необходимо. Споразумението за търговия и сътрудничество между Обединеното кралство и ЕС трябва да бъде преразгледано през 2025 г. и на всеки пет години след това. Новите технологии трябва след време да направят търговските проверки по-леки.
Но най-важното от всичко е, че в крайна сметка – какъвто и да е детайлът на сделката, каквото и да донесе бъдещето – синдикалистите са тези, които трябва да преценят. Винаги е имало две страни в конфликта в Северна Ирландия – колкото и силно да е било успокояването на националистите – и необходимостта от съгласие и от двете страни е залегнала в Споразумението от Разпети петък. Юнионистите бяха замразени достатъчно дълго, с ужасни последици за Северна Ирландия: каквито и да са предимствата на сделката на Сунак, време е да ги извадим от студа.
