МЮНХЕН — Почти една година след началото на бруталната и скъпоструваща война в Украйна, западните лидери обещаха да останат непоколебими в подкрепата си за Киев на фона на опасения дали тяхното единство може да оцелее в това, което президентът на Франция нарече „продължителен конфликт“.
Докато десетки лидери се събраха в Германия, президентът на Украйна откри годишната Мюнхенска конференция по сигурността с предупреждение срещу „умора“ и подчертавайки, че бързината е от съществено значение, ако страната му иска да удържи подновената руска атака.
„Трябва да побързаме“, умоли присъстващите г-н Зеленски. Той сравни битката на страната си срещу Русия с библейската битка на Давид и Голиат, като каза, че западните оръжия ще бъдат ключът към победата над „руския Голиат“.
Той каза, че затова трябва да се ускорят доставките на оръжие. „Забавянето винаги е било и все още е грешка“, каза той.
Президентът на Франция Еманюел Макрон и канцлерът на Германия Олаф Шолц изнесоха речи, в които обещаха, че Западът няма да загуби търпението си, дори когато дебатът расте за мащаба на военните усилия, цената и икономическите щети, които е нанесла по света.
През последните месеци американски и европейски официални лица крещеха за своето единство срещу Русия, която се противопостави на много прогнози, включително в Москва, за вътрешни борби и капитулация. Но се очаква войната да продължи поне още една година и това единство ще бъде подложено на изпитание. Малцина очакват внезапен пробив от която и да е страна, а цената на поддържането на украинската битка срещу по-голям враг също се очаква да създаде ново напрежение сред съюзниците.
През целия ден лидерите направиха всичко възможно, за да отблъснат всякакви внушения за нетърпение или разединение. Преди обръщението си г-н Шолц беше казал на интервюиращия Кристиан Аманпур от CNN, че „не е много добра идея“ да „обсъждаме въпроса кога, през кой месец войната ще приключи“.
„Наистина важното решение, което всички трябва да вземем заедно, е да кажем, че сме готови да го правим толкова дълго, колкото е необходимо, и че ще направим всичко възможно“, добави той.
За разлика от г-н Шолц обаче, г-н Макрон намекна за перспективата за евентуално уреждане на войната чрез преговори.
Докато обеща, че Западът е „готов за продължителен конфликт“ и каза, че моментът не е подходящ за разговори с руския президент Владимир В. Путин, френският лидер също използва думи като „диалог“ и „повторно ангажиране“, за да опише някои евентуални взаимодействие с Москва.
Но след като беше критикуван в миналото, че е твърде отстъпчив към Москва, г-н Макрон подчерта, че не може да има преговори, докато Кремъл не бъде отблъснат.
„Сега въпросът е как да устоим? Как да помогнем на украинците да направят на място нещо, което ще принуди Русия да се върне на масата за условията на Украйна“, каза г-н Макрон на английски, отговаряйки на въпроси след реч, произнесена на френски.
На тридневната среща на лидери, дипломати и външнополитически елити към тях се присъединиха вицепрезидентът Камала Харис, държавният секретар Антъни Дж. Блинкен и няколко членове на Конгреса на САЩ.
На фона на фокуса върху Украйна имаше подзаговор около открития въпрос дали г-н Блинкен може да се срещне с високопоставения представител на китайската външна политика Уанг И, който ще говори на конференцията в събота. Отношенията между Вашингтон и Пекин са особено напрегнати след свалянето от САЩ на китайски шпионски балон, който се носеше над Съединените щати по-рано този месец.
По време на изявата си чрез видео г-н Зеленски беше помолен от модератор, Кристоф Хойсген, председател на Мюнхенската конференция по сигурността, да отговори на убеждението на г-н Путин, че „Русия има по-голяма устойчивост от Украйна“ и международната общност.
Г-н Зеленски отговори, че г-н Путин аргументира други страни, че суровите санкции срещу Русия, ръководени от Запада, са първопричината за глобалните проблеми като инфлацията на храните и енергията, „за да ги накара да се почувстват уморени“.
Американски служители признават разочарованието, че руското послание намира отзвук, особено в това, което те наричат глобален юг, където много развиващи се страни не се чувстват много заинтересовани от конфликта Русия-Украйна. Те отбелязват, че самата инвазия на г-н Путин, а не санкциите, които освобождават хранителните продукти, е основният двигател на по-високите цени на храните в световен мащаб.
Г-н Путин се срещна в петък в Москва с най-близкия си международен съюзник, президента Александър Г. Лукашенко от Беларус, като двамата мъже позираха и разговаряха пред група репортери, преди да разговарят насаме. Такива приятелски прояви помогнаха да се поддържат опасенията, че Беларус може да се присъедини към войната на Русия срещу Украйна, но западни служители казват, че досега не са виждали признаци за подобна промяна.
Обръщението на г-н Шолц в Мюнхен беше известно отчасти с агресивния му призив за повече военни доставки за Киев. Седмици по-рано той беше подложен на силен натиск от съюзниците в НАТО заради нежеланието му да одобри доставката на модерни германски танкове Leopard 2 за Украйна.
Г-н Шолц в крайна сметка отстъпи за танковете, след като администрацията на Байдън му осигури политическо прикритие, като се съгласи да изпрати и модерните американски танкове Ейбрамс в Киев. И в речта си днес г-н Шолц беше този, който умоляваше другите да изпратят танкове в Украйна.
„Всички онези, които действително могат да доставят бойни танкове от този вид, трябва да го направят“, каза г-н Шолц в петък, добавяйки, че той и други висши германски служители ще „агитират интензивно за това“ в Мюнхен.
„Ще направим всичко възможно, за да улесним това решение за нашите партньори – например като обучаваме украински войници тук в Германия или ги подкрепяме с доставки и логистика“, каза г-н Шолц. Той не посочи конкретни държави.
„Колкото по-скоро г-н Путин осъзнае, че не може да постигне империалистическата си цел, толкова по-голям е шансът войната да приключи скоро с изтеглянето на руските окупационни сили“, каза г-н Шолц.
Тази линия повтори позицията на много западни официални лица и анализатори, които казват, че г-н Путин едва ли ще влезе в мирни преговори добросъвестно, докато военната му позиция не бъде значително отслабена.
Благодарение отчасти на оръжията, които получи от Запада, Украйна осуети много от ключовите цели на г-н Путин досега, изтласквайки силите му от покрайнините на Киев на север и Харков на североизток, от град Херсон в на юг и от части от района на Донбас на изток. Въпреки това официални лица и анализатори казват, че г-н Путин вярва, че превъзходната работна сила и огромните природни ресурси на страната му – заедно с това, което той вижда като неизбежна загуба на воля на Запада – могат да го тласнат към победа, включително завладяването на целия Донбас.
Но Евгений В. Пригожин, ръководителят на групата Вагнер, чиито наемни бойци са критични за военните усилия на Русия, предупреди в четвъртък, че ще отнеме месеци на руснаците да завладеят контрола над град Бахмут в Донбас – индикация за това как дълго може да продължи войната. От месеци в района на Бахмут се водят най-интензивните боеве в Украйна, с огромни загуби и от двете страни, но фронтовата линия там се мести много бавно.
През последните седмици Москва изпрати още десетки хиляди войници, много от които неопитни новобранци, на фронтовите линии в Източна Украйна, докато силите на г-н Путин се опитват да демонстрират напредък преди годишнината от тяхното нахлуване на 24 февруари.
В Мюнхен един от най-належащите въпроси, които се обсъждат, макар и повече насаме, отколкото публично, е как трябва да свърши войната: възможен ли е пълен украински суверенитет върху цялата й територия, включително Крим? Ако не, може ли да има преговори? Г-н Путин изобщо проявява ли интерес към преговори?
„Очевидно има консенсус, сега включващ също Франция и Германия, че няма изгледи да се стигне до сериозни преговори, освен ако и докато Украйна не направи допълнителни териториални придобивки“, каза Иво Даалдер, бивш посланик на САЩ в НАТО и президент на Чикагски съвет по глобални въпроси.
В петъчно интервю с Андреа Мичъл от NBC News г-жа Харис каза, че целта на САЩ е „да направим всичко възможно в рамките на нашите сили, за да укрепим позицията на Украйна на бойното поле, така че ако и когато има преговори, Украйна да бъде в най-силната позиция в преговори.”
Производството в събота ще включва бележки от г-жа Харис и г-н Блинкен, както и от г-н Уанг, който ще обсъди външнополитическите перспективи на Пекин. Присъстващите ще слушат внимателно за всяка промяна в до голяма степен безусловната подкрепа на Китай за инвазията на Русия. Китайските държавни новинарски медии описаха присъствието му на събитието като знак за умереното влияние на Китай във форум, който иначе би бил доминиран от американски интереси.
С предстоящите битки в Украйна нейните съюзници работят, за да намерят начини да осигурят на Киев доставките, от които ще има нужда за предстоящата битка. Те вече предоставиха всякакви различни западни оръжейни системи на военните усилия на Киев, като последно обещаха да му доставят бойни танкове.
Украйна лобира упорито да издигне западната военна помощ на по-високо ниво, молейки за изтребители, което президентът Байдън досега отказва, въпреки че правителствата на Франция и Великобритания посочиха, че са отворени към идеята. В петък шепа членове на Конгреса на САЩ, които са военни ветерани, републиканци и демократи, призоваха Байдън да изпрати военни самолети в Украйна.
Г-н Зеленски изрази благодарност за помощта на съюзниците до момента, но отбеляза, че е потърсил подкрепа на конференцията от предходната година, в дните преди инвазията на Русия.
„Искахме да чуем „Украйно, ние ще бъдем с теб“. За съжаление чух това едва след като руските ракети започнаха да удрят украинска земя“, каза той.
